Решение № 1350 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „МД Конструкшън енд Консултинг" ЕООД, подадена чрез адв. Чакова, срещу решение № 1230/13.10.2025 г., постановено от Административен съд – София област по адм. д. № 1352/2024 година. Касаторът релевира доводи за неправилност на решението, постановяването му при съществени съдопроизводствени нарушения и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е извел извод, че по делото не са събрани доказателства за настъпването на данъчно събитие, като за спорните доставки са представени договори, приемо-предавателни протоколи, придружени с касови бонове и количествено-стойностни сметки, които съдържат конкретни уговорки относно отношенията между страните и удостоверяват реално извършените доставки. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира присъждане на направените разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Згурева, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е основателна. С оспореното решение АС - София-област е отхвърлил жалбата на „МД Конструкшън енд Консултинг" ЕООД против ревизионен акт /РА/ № Р-22002323006945-091-001/22.07.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1383/11.10.2024 г. на директорa на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който за дан.периоди м.10.2023 г. и м.12.2023 г. на дружеството са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 78 350 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „С-Билд - 25“ ЕООД, „Синержи Транспорт” ЕООД и „Юнайтед Паркет Мастърс“ ООД. За да постанови този резултат административният съд е установил, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От правна страна съдът е приел, че въпреки представените множество доказателства, по делото не се установява настъпването на данъчно събитие, както и факта, дали издателите на фактурите са разполагали с фактурираните стоки и услуги. Относно „С-Билд - 25“ ЕООД са изложени мотиви, че възложените дейности са описани общо без конкретни данни за обем, вид на отделните операции, начин на калкулиране на договореното възнаграждение, както и липсват доказателства дружеството доставчик да разполага с работна ръка, която да извърши фактурираните дейности. Аналогични са изводите на съда и по отношение на „Синержи Транспорт” ЕООД и „Юнайтед Паркет Мастърс“ ООД, като е прието че не е налице необходимата кадрова обезпеченост за извършване на услугите „персонал под наем“, а относно услугите по изкореняване на растителност, извозване на дървесни отпадъци, почистване и изравняване на терен, съдът е възприел изцяло извода на ответника, че не става ясно, кои са площите, по отношение на което са извършени услугите. Въз основа на гореизложеното жалбата на дружеството срещу РА е изцяло отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са оплакванията на касатора, че съдът не е взел предвид представените множество доказателства, в т.ч. договори, протоколи, фактури за закупени материали, договор за наем, касови бонове и счетоводни документи, свързани с отразяването на процесните стопански операции, както и основателно в касационната жалба се сочи, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит по всички фактури, издадени от „С-Билд - 25“ ЕООД, „Синержи Транспорт” ЕООД и „Юнайтед Паркет Мастърс“ ООД. Още в хода на ревизията от касатора са представени множество съпътстващи процесните фактури документи, от които може да бъде установен видът на стоките и услугите, обемът на възложените дейности, техният произход и влагането им в икономическата дейност на дружеството. По делото не е спорно, че касаторът е сключил договор за наем на недвижим имот в промишлена зона с обща площ от 7109 кв.м., в който се намира цех за производство на хартиени декоративни артикули, срещу задължението вместо наемна цена за собствена сметка да извърши ремонтни дейности на халето, изчистване на цялата самонастанила се растителност и нейното извозване, подравняване на терена, ръчен изкоп и почистване на ВиК система и други, подробно описани в представените по делото доказателства. Именно във връзка с цитирания договор са възложени декларираните доставки от „С-Билд - 25“ ЕООД, „Синержи Транспорт” ЕООД и „Юнайтед Паркет Мастърс“ ООД, по които приходният орган е отказал правото на приспадане на данъчен кредит. Според настоящата касационна инстанция са представени достатъчно убедителни писмени доказателства, от които може да се направи обоснован извод за реалност на декларираните доставки. Процесните фактури са придружени от договори и приемо-предавателни протоколи, в които подробно е индивидуализиран предмета и обема на извършените услуги /измиване на вътрешни и външни стени и тавани на халето с площ от 4 700 кв.м., ръчно почистване на хале от 2 340 кв.м., машинно почистване на подова настилка, третиране срещу мухъл в халетата, заравняване на терен около халетата, изкоп и поставяне на хидроизолация около халетата, уплътняване на насип и на земна маса, монтаж на плексигласови панели, изкопаване на ВиК канал, полагане на дренажни и ВиК тръби и засипване на канал/. Налице е пълна логическа последователност по дати, обем на възложени услуги и обем на получени услуги във всички представени документи. Относно услугите по наемане на персонал също е индивидуализирано, за каква дейност се наема необходимия персонал, къде е работното им място и каква работа им се възлага /изкореняване на растителност, почистване на терен от дървесна и листна маса, извозване на дървесни отпадъци и т.н./. Фактурираните услуги по изчистване на самонастанила се растителност и нейното извозване също са подробно индивидуализирани и отново са пряко свързани със сключения договор за наем и задълженията на касатора, които е поел по него. Реалността на извършените услуги се установява и от приложения по делото протокол от направената проверка от ревизиращия екип на място, в който е посочено, че теренът е заравнен и растителността е изчистена, а от вътре сградата е празна. Всички процесни услуги са вложени в икономическата дейност на касатора, както и всички доставчици са отразили спорните фактури в дневниците си за продажби и СД за съответния период, съответно данъкът е начислен по смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Тези изводи се подкрепят и от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по ССЕ, от което се установява, че документираните доставки са надлежно осчетоводени, счетоводството на касатора е водено редовно и в съответствие с изискванията на ЗСч., налице е документална обоснованост на всяка от процесните фактури, както и сумите по фактурите съответстват на тези посочени в касовите бонове и декларирани в дневниците за покупки на дружеството. Материалноправните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, като възникването и надлежното му упражняване изисква установяване наличието на действително осъществени доставки на стоки и услуги. Установяването на фактите във връзка с реалността на доставките е в тежест на ревизираното лице. Основните съображения на органите по приходите, които са възприети и от решаващия първоинстанционен състав по отношение отказаното право на данъчен кредит по спорните доставки, са свързани с липса на кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, като е прието, че представените множество документи формално индивидуализират процесните услуги, но съвкупността от факти създава обосновано съмнение в реалността на документираните доставки. Тези изводи обаче противоречат на конкретната фактическа обстановка, която се установява по делото и на представените от касатора писмени доказателства от които безпротиворечиво се установява цялостния механизъм на извършените доставки, техният вид и обем, както и мястото на извършването им. Липсата на доказана кадрова и техническа обезпеченост не може сама по себе си да води до извод за липса на реалност на извършените доставки, като подобен извод противоречи и на практиката на СЕС. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според които не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно – задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно – задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Изложените от съда мотиви в тази насока не се споделят от настоящата инстанция, тъй като непредставянето на доказателства от доставчиците не може да обоснове извод, че са налице обективни данни за извършена измама, нито доказва знание за такава у получателя на декларираните доставки. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, за вида и обема на услугите, за изпълнение на резултата от възложеното, за осчетоводяване на процесните фактури и влагането на получените услуги в икономическата дейност на касатора. Налице е пълно съответствие между възложените услуги и предадения впоследствие резултат, който е индивидуализиран подробно по вид и обем. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и всички доставчици са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките по всички процесни фактури, издадени от „С-Билд - 25“ ЕООД, „Синержи Транспорт” ЕООД и „Юнайтед Паркет Мастърс“ ООД се опровергават от представените доказателства, а твърдяната липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит. Въз основа на всичко гореизложено се налага извод, че са налице посочените касационни основания при обжалването - необоснованост и нарушение на материалния закон. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да се постанови друго по същество на спора, с което РА да бъде отменен, като незаконосъобразен. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която дружеството е осъдено да заплати разноски в полза на Директора на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. При този изход на спора в полза на касатора следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете инстанции в общ размер на 9038 /девет хиляди и тридесет и осем/ евро, съгласно представения списък с разноски /л.23/. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,