Решение № 309 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10901/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО) – район Красно село срещу Решение № 10628/27.03.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 1314/2025 г. С обжалваното решение е прогласена нищожността на Заповед № РКС25-РД09-29/17.01.2025 година на кмета СО, район Красно село, поправена със Заповед № РКС 25-РД09-62/05.02.2025 година на кмета СО, район Красно село, с която е отказано изплащането на компенсация за м. ноември и м. декември 2024 година за детето Д. Д. К.; административната преписка е изпратена на кмета на СО за произнасяне по Заявление № РВТ24-КМ01-510, подадено от М. А. К. в 7-мо дневен срок от получаване на преписката; Столична община е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно разяснява производството по компенсиране на разходите извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини и училища поради липса на свободни места. Твърди, че съдът неправилно е приел, че производството пред кмета на СО, район Красно село е такова по чл. 8 от Наредба за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с Приета с ПМС № 76 от 5.03.2021 г., наричана за краткост „Наредбата“. Сочи, че кметът на СО, район Красно село е разгледал и се е произнесъл по заявление подадено за изплащане на компенсация, т. е. заявление по чл. 9 от Наредбата. Неправилно съдът бил приел, че Заповед № РСК25-РД09-62/05.02.2025 г. не била връчена на жалбоподателката. Излага и съображения, че правилно е отказано предоставянето на компенсация за месеците ноември и декември 2024 г. за обучението на детето в Частна детска градина „Светлина“. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Братанова. Ответникът по касация – М. А. К., чрез процесуален представител по чл. 32, т. 2, предл. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. По делото от фактическа страна е установено следното: Административното производство е започнало по заявление на М. А. К. от гр. София, с искане за изплащане на компенсация за неприетото дете Д. Д. К. в детска градина за периода м. ноември и декември 2024 година. Със Заповед № РКС25-РД09-29/17.01.2025 г. кметът на СО, район Красно село отказал да изплати компенсации за м.м. ноември и декември 2024 година, тъй като детето се обучава в частна детска градина „Светлина“ ЕООД, която получава държавно финансиране. Със Заповед РКС25-РД09-62/05.02.2025 г. оспорената заповед е поправена. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган – кмета на СО, район Красно село. За да достигне до този извод решаващият съд е изложил съображения, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 8 от Наредбата, а за правомощието по чл. 8, ал. 4 от Наредбата не била предвидена законова делегация. Приел е, че заповедта е процесуално незаконосъобразна, тъй като не са установени относимите факти. В тази връзка е изложил съображения, че при безспорно установеното, че жалбоподателката е заплатила такса за обучение, органът не е изследвал дали това са такси за допълнителни дейности, които учебното заведение предлага и детето по свой избор е заявило или учебното заведение неправомерно получава държавно финансиране и събира такси за обучение. Посочил е, че правилата за компенсиране на разходите, направени от родители, чиито деца не са приети за обучение в държавни или общински детски градини и училища, заместват дължимата социална услуга. Публично известно било, че Столична община не можела да осигури прием на всички деца, поради което се налагало компенсиране на разходите за дължимата социална услуга. Посочил е още, че анализът на правната уредба не допускал извод, че финансирано от държавата частно учебно заведение може събира такса за обучение по чл. 3б, ал. 1 и 2 от Наредбата. Поради това е приел, че при компенсиране на разходите компетентните органи трябва стриктно да следят за какво са платените сумите и при неправомерно плащане да санкционират недобросъвестно получилите ги, а не да санкционират добросъвестно платилите ги. Решението е неправилно. Неправилен и необоснован е изводът на съда, че оспорената заповед е нищожна. Във фактическите си установявания съдът е отчел, че Заповед № РКС25-РД09-29/17.01.2025 г. на кмета на СО, район Красно село е поправена със Заповед № РКС25-РД09-62/05.02.2025 г. на кмета СО, район Красно село. Със Заповед № РКС25-РД09-62/05.02.2025 г. на кмета СО, район Красно село е поправена допуснатата в Заповед № РКС25-РД09-29/17.01.2025 г. на кмета на СО, район Красно село очевидна фактическа грешка. Изрично е посочено, че в първи абзац на заповедта вместо „съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС № 76/05.03.2021 г.“ да се чете „съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за предоставяне и изплащане на средства от държавния бюджет за компенсиране на разходите, извършени от родителите за отглеждането и обучението на децата, които не са приети в държавни или общински детски градини или училища поради липса на свободни места, приета с ПМС № 76/05.03.2021 г.“. Поправен е и вторият абзац от заповедта, като поправката е в смисъл, че заявителят е заинтересовано лице по чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Няма данни Заповед № РКС25-РД09-62/05.02.2025 г. на кмета СО, район Красно село да е била обжалвана, поради което към настоящия момент оспорваната Заповед № РКС25-РД09-29/17.01.2025 г. на кмета на СО, район Красно село следва да се счита поправена относно посочените в нея правни основания. Процесната заповед е такава, с която кметът на СО, район Красно село се е произнесъл по искане за определяне на размер на компенсацията за отглеждането и обучението на дете, което не е прието в държавна или общинска детска градина и училище поради липса на свободни места. Съгласно чл. 10, ал. 2 от Наредбата кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице със заповед определя размера на компенсацията за допустимите разходи за съответния период или мотивирано отказва изплащането на компенсация за недопустимите разходи. Следователно предвидена е възможност за делегация на правомощията на кмета на СО. В процесната заповед са цитирани Заповед № СОА23-РД09-2045/25.09.2023 г. и Заповед № СОА24-РД09-455/05.01.2024 г. на кмета на СО, вероятно за да се обоснове, че на кмета на СО, район Красно село са делегирани правомощия по чл. 10, ал. 2 от Наредбата. Цитираните заповеди не са част от административната преписка и не се съдържат в кориците на делото. Не са представени и пред касационната инстанция. Първоинстанционният съд няма никакви фактически установявания относно делегирането на правомощия на кмета на СО, район Красно село. Това е така защото той е приел, че заповедта е такава по чл. 8 от Наредбата. Поради липса на фактически установявания на съда и поради липсата на цитираните по - горе доказателства за делегиране на компетентност настоящата инстанция не може да прецени дали заповедта е издадена от компетентен орган и да реши спора по същество, предвид забраната по чл. 220 АПК. Поради това решението ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът ще следва да даде указания на ответника за представянето на Заповед № СОА23-РД09-2045/25.09.2023 г. и Заповед № СОА24-РД09-455/05.01.2024 г. на кмета на СО. Ще следва да събере и доказателства дали родителите на детето са уведомени, че имат право да получават компенсиране на разходите – чл. 8, ал. 3 от Наредбата, както и да провери дали кмета на СО, район Красно село е извършил проверката по чл. 10, ал. 2 от Наредбата, като в тази връзка му укаже доказателствената тежест, която носи и дали за всички обстоятелства от значение за спора сочи доказателства. След събирането на доказателствата съдът ще следва да установи относимите за спора факти и въз основа на това да извърши преценка за законосъобразността на оспорваната заповед на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед изхода на спора по искането за разноски ще следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение