Определение № 1863 от 24.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 962/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника „КРАН КОМЕРС“АД ЕИК[ЕИК]-гр.София срещу решение №10 от 12.01.2026 г. на Софийски апелативен съд по в.т.д. №775 /2024 г., с което е допълнено по реда на чл.250 ГПК въззивното решение № 749 / 23.12.2024 г. по същото дело като се добавя „ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на ИМ/07.07.2023 г./ до окончателното плащане на задължението В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на постановеното по реда на чр.250 ГПК съдебно решение, с оглед на сезирането на съда с молба вх.№30198/10.11.2025 г., която се явява след изтичането на срока по чл.250 ал.1 изр.второ ат ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.1 по въпроса за това откога тече срокът за подаване на молба по чл.250 ГПК за допълване на решение, което е обжалваемо. Ответникът по касационната жалба по КЖ „Мобо 17“ООД-гр. Плевен чрез своя процесуален представител е депозирал писмен отговор на същата със становище за липса на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Ответникът по касационната жалба по КЖ ЗК „УНИКА“АД чрез своя процесуален представител е депозирал писмен отговор на същата със становище за липса на основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска по основния спор е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: С молба с вх.№30198/10.11.2025 г. ЗК „УНИКА” АД е поискала, на основание чл.250, ал.1 ГПК, да бъде допълнено постановеното по делото решение, като съдът се произнесе с допълнително такова по искането за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението. В срока по чл.250, ал.2 от ГПК е постъпило становище от ответната страна по молбата „Кран Комерс“ ЕООД, в което се сочи, че същата е неоснователна по подробно изложени съображения. Видно е по делото, че в срока за отговор на исковата молба, ЗК „УНИКА” АД е подала насрещна искова молба, в петитума на която е формулирано искане „Кран Комерс“ ЕООД да бъде осъдено да заплати в полза на дружеството на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД вр. вр. чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 65 886,63 лв ., ведно със законната лихва от нейното подаване до окончателното погасяване на задължението. Както бе посочено по-горе, с постановеното по делото решение, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 2891/14.10.2025 г., постановено по т.д.№1237/2025 г. по описа на ВКС, I ТО, съдебният състав е уважил насрещния иск на ЗК „УНИКА” АД, но в диспозитива на решението е пропуснал да осъди „Кран Комерс“ ЕООД да му заплати претендираната законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда по насрещния иск. Ето защо въззивният съдебен състав е приел, че същият е допуснал пропуск при произнасянето си с решението, доколкото не е присъдил в полза на ответника- ищец по насрещния иск претендираната от него законна лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба (07.07.2023 г.) до окончателното изплащане. С оглед на това, съдът е счела молбата по чл.250 от ГПК, подадена от ЗК „УНИКА” АД, за основателна, тъй като присъждането на законната лихва е законна последица от уважаването на претенцията, заявена с исковата молба, без същата да е уговорена между страните или определена в конкретна правна разпоредба и доколкото съдът е пропуснал да се произнесе по тази законна последица с основното решение, то това следва да бъде сторено с настоящото такова. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на пълномощника на касационния жалбоподател се сочи чл.280 ал.1, т.1 по въпроса за това откога тече срокът за подаване на молба по чл.250 ГПК за допълване на решение, което е обжалваемо. Настоящият състав на ВКС,ТК, Първо т.о. счита, че е налице основание за допускане на касационен контрол на въззивното решение за проверка за съответствие на произнасянето на въззивния съд по молбата по чл.250 ГПК с практиката на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК:Р № 216/16.10.2018 г. по гр.д. № 3752/2017 на ВКС, 4-то гр.отд.;Р № 87/27.03.2018 г. по гр.д. № 1111/17 на ВКС- същото отделение; Р №124/19.06.2012 по гр.д. № 497/2011 г. на 4-то гр.отд на ВКс .и други Водим от изложеното, съдът