Определение № 2296 от 29.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 763/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК, образувано по молба на ответника ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за освобождаване на представеното по делото обезпечение (парична гаранция) по чл. 282, ал. 2 ГПК поради поради плащане на вземанията, присъдени с недопуснатото до касационно обжалване въззивно решение. При извършената проверка съдът намери молбата за неоснователна. Представените с нея писмени доказателства (9 бр. платежни нареждания) не са достатъчни да установят твърдяното плащане на присъдените вземания, доколкото единствено плащането в полза на ищцата М. К. е извършено по посочената в исковата молба банкова сметка. Останалите плащания, без тези за присъдени в полза на държавата такси за производството, са извършени по банкова сметка с титуляр упълномощения за производството адвокат на ищците, без обаче да са налице данни за упълномощаване на същия и за получаване на суми съгласно чл. 34, ал. 3 ГПК (според приложеното на л. 51 от първоинстанционното дело пълномощно). Следва да се отбележи също, че в представените платежни нареждания посоченото основание за плащане („По гр. д. 31/2025, ОС Пазарджик“) не съвпада с номера на първоинстанционното дело 31/2024 г. на ОС – Пазарджик. Поради това молбата следва да се остави без уважение, като не е налице пречка искането да бъде подновено с представяне на допълнителни доказателства, които да установяват по несъмнен начин погасяването на присъдените вземания. С тези мотиви съдът