Определение № 57 от 27.01.2026 г. на ВКС по н. д. № 70/2026 г.

Производството е по чл. 402 ГПК, вр. с чл. 72, ал. 1 НПК. Образувано е по частна жалба на заинтересованото лице „С. П.“ ЕООД, чрез пълномощника адвокат Ж. К., срещу определение от 01.07.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. №21/2023 г. на Апелативен съд – София, НО, 10. състав, с което молбата на дружеството за отмяна на наложени обезпечителни мерки е оставена без уважение. В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Като незаконосъобразно се определя решението на съда да отхвърли молбата по чл. 402 ГПК с аргумент за висящо производство, по което спрямо подсъдимата Д. Ф. е конфискувано имущество, представляващо апартамент № 68 с площ от 45.140 кв.м., намиращ се в [населено място],[жк], бл. 186, вх. А, ет. 14, с прилежащ таван № 36, имотна партида 16118. Отбелязва се, че молбата на заинтересованото лице за отмяна на обезпечението е касаела други два възбранени имота – ателие № 11 в къща „Габър“ от комплекс „Ботаника“, с административен адрес „А.. П. Д.“ №8 г., вх. А и гараж № 40, находящ се в сутерена на комплекс „Ботаника“ с площ от 17.86 кв.м. Твърди се, че заинтересованото лице „С. П.“ ЕООД (с предишно наименование „********“ ЕООД), в качеството си на частен правоприемник на „***“ АД, има собственически права по отношение на тези два имота, произтичащи от договор за банков кредит и последващото им придобиване от кредитора на публична продан. Отбелязва се, че с влизане в сила на постановленията за възлагане гореописаните имоти са престанали да бъдат собственост на подсъдимата Д. Ф.. Поддържа се в тази връзка, че дори наказателното производство да приключи с осъдителна присъда по отношение на нея, двете недвижимости не могат да бъдат принудително и безвъзмездно отчуждени в полза на държавата чрез конфискуването им. Отправеното в частната жалба искане е за отмяна на оспореното определение и за издаване на ново, с което да бъде допусната отмяна на наложената обезпечителна мярка по отношение на тези два имота. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от заинтересовано лице и е насочена срещу акт на въззивния съд, чиято обжалваемост е изрично регламентирана в разпоредбата на чл. 402, ал. 2, изр.2 ГПК – субсидиарно приложим текст, съгласно чл. 72, ал. 1 НПК и Тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012 г. тълк.д. № 1/2012 г. на ОСНК на ВКС. Произнасянето по съществото на частната жалба налага следните уточнения: Досъдебно производство №26/2013г. по описа на ГД“НП“, пр. пр. № 775/2012 г. по описа на СП е образувано и водено по отношение на Д. С. Ф. (и други лица) за престъпления по чл. 321, ал. 3 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. В рамките на досъдебното производство на основание чл. 72 НПК прокурор при СП е поискал съдът да допусне обезпечение на предвиденото в санкционната част на чл. 255, ал. 3 НК наказание конфискация чрез налагане на възбрана върху три недвижими имота, собственост на Ф., а именно: -апартамент № 68 с площ от 45.140 кв.м., намиращ се в [населено място],[жк], бл. 186, вх. А, ет. 14, с прилежащ таван № 36; -ателие № 11 в къща „Габър“ от комплекс „Ботаника“, с административен адрес „А.. П. Д.“ №8 г., вх. А и -гараж № 40, находящ се в сутерена на комплекс „Ботаника“ с площ от 17.86 кв.м. С определение от 04.10.2013 г. по ч.н.д.№1301/2013 г. на СпНС искането на прокурора е оставено без уважение. С определение от 18.10.2013 г. по в.н.ч.д. №322/2013 г. на АСпНС първоинстанционното определение е било отменено и чрез налагане на възбрана върху горепосочените три имота искането по чл. 72, ал. 1 НПК е било уважено. След приключване на досъдебното производство срещу подсъдимата Д. Ф. (и още четири лица) е бил внесен обвинителен акт за престъпления по чл. 321 НК и по чл. 255, ал. 3, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, въз основа на който в СпНС е било образувано н.о.х.д. №322/2016 г., поверено за разглеждане на 15. наказателен състав. С присъда от 04.02.2020 г. подсъдимата Ф. е била призната за виновна в извършване на престъпленията, за които е била предадена на съд, като й е било наложено общо наказание от седем години лишаване от свобода, към което е било присъединено наказанието конфискация на собствения й недвижим имот - апартамент № 68 с площ от 45.140 кв.м., намиращ се в [населено място],[жк], бл. 186, вх. А, ет. 14, с прилежащ таван № 36 – л. 1756 – 1834, т. 5 от н.о.х.д. №322/2016 г. След публичното обявяване на присъдата в откритото съдебно заседание на 04.02.2020 г. съдът е отменил наложените с определение от 18.10.2013 г. по в.н.ч.д.№322/2013 г. на АСпНС мерки за обезпечаване на конфискацията – възбрана върху следните недвижимости: -ателие № 11 в къща „Габър“ от комплекс „Ботаника“, с административен адрес „А.. П. Д.“ №8 г., вх. А /със съответните идеални части/ и -гараж № 40, находящ се в сутерена на комплекс „Ботаника“ с площ от 17.86 кв.м. – л. 1752, т. 5 от н.о.х.д. №322/2016 г. Това определение не е било обжалвано или протестирано по пътя на инстанционния съдебен контрол. По жалба на подсъдимите срещу първоинстанционната присъда в САС е било образувано в.н.о.х.д.№21/2023 г., поверено за разглеждане на 10. наказателен състав. С молба с вх. №461300/07.06.2023 г. „******“ ЕООД /с последващо наименование С. П.“ ЕООД/ на основание чл. 402 ГПК, вр. с чл. 72 НПК е поискал отмяна на наложената възбрана по отношение на ателие № 11 в къща „Габър“ и гараж № 40 от комплекс „Ботаника“ – л. 154 и сл., т. 1 от в.н.о.х.д. № 21/2023 г. на САС. С определение от 28.09.2023 г. молбата е оставена без уважение като е прието, че основанието за съществуване на възбраната не е отпаднало. Въззивното производство е приключило с нова въззивна присъда №38 от 01.12.2023 г., с която частта, относима към наложеното по отношение на подсъдимата Ф. наказание конфискация, е останала непроменена - л. 1 – 6, т. 2 от в.н.о.х.д. №21/2023 г. С молба с вх. №12896/14.05.2024 г. заинтересованото лице „С. П.“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. Ж. К., е поискал отмяна на възбраната, наложена по отношение на посочените по-горе два имота - ателие № 11 в къща „Габър“ от комплекс „Ботаника“и гараж № 40, находящ се в сутерена на комплекс „Ботаника“ - л. 962 и сл., т. 1 от в.н.о.х.д.№ 21/2023 г. на САС. Към молбата са били приложени писмени доказателства, а съображенията в нея изцяло се препокриват с онези, изложени в частната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство. С определение от 01.07.2025 г. молбата на заинтересованото лице е оставена без уважение с аргумент, че по отношение на подсъдимата Ф. е наложено наказание конфискация на апартамент № 68 с площ от 45.140 кв.м., намиращ се в [населено място],[жк], бл. 186, вх. А, ет. 14, с прилежащ таван № 36. Именно това определение е предмет на касационна проверка в настоящото частно производство. При произнасянето по него бе отчетено следното: Производството е по чл. 402 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 72, ал. 1 НПК, като предмет на съдебния контрол е законосъобразността на определение, с което е отказана отмяна на допуснати обезпечителни мерки – възбрани върху два конкретно индивидуализирани недвижими имота. От събраните по делото данни безспорно се установява, че в откритото съдебно заседание от 04.02.2020 г. по н.о.х.д. № 322/2016 г. на СпНС съдът изрично се е произнесъл по съдбата на обезпечителните мерки. След като с присъдата е наложил конфискация по отношение на собствения на подсъдимата апартамент № 68, намиращ се в [населено място],[жк], бл. 186, вх. А, ет. 14, с прилежащ таван № 36, съдът е отменил възбраната върху ателие № 11 /със съответните идеални части/ и гараж № 40 от комплекс „Ботаника“. Това произнасяне представлява валиден и влязъл в сила съдебен акт, който не е бил предмет на последващ инстанционен контрол. С него е бил изчерпан въпросът за допустимостта и необходимостта от поддържане на обезпечителните мерки спрямо двата имота, предмет на настоящото производство. При това положение е отсъствала процесуална възможност и правно основание въззивният съд впоследствие да се произнася повторно по същество на вече разрешен въпрос, още повече – в противоречие с предходно, влязло в сила съдебно определение. Подобно произнасяне нарушава принципите на стабилност на съдебните актове и забраната за повторно разглеждане на решен правен въпрос извън предвидените от закона извънредни способи. Друг е въпросът - с това поради процесуалната недопустимост на молбата ВКС няма да се занимава - че апелативният съд е отказал да отмени възбраната, с аргумент, че наложената конфискация засяга собствения на подсъдимата апартамент № 68 в ж.к. Красно село, без да отчете, че този имот е различен от недвижимостите, заради които е била подадена молбата по чл. 402 ГПК. Всичко изложено обуславя извода, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което молбата на заинтересованото лице бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, ВКС, първо наказателно отделение