Определение № 2201 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 863/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. П. А. от гр. София против Определение № 41489 /11.12.2025 г. по адм. дело № 12216/2025 г. по описа на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу индивидуална оценка по заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-С-СК/3015 от 13.10.2025г. изготвена от длъжностни лица в дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика в частта с която е прието, че Н. А. не отговаря на изискванията на чл.72 ал.2 т.2 от ЗХУ и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. С частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното определение. Ответникът – длъжностни лица в дирекция „Социално подпомагане“ – Сердика, в указания срок, не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд София – град е оставил без разглеждане жалбата на Н. П. А. и е прекратил производството по делото, като съдът е приел, че индивидуалната оценка на потребностите е междинен акт, нормативно регламентиран като част от производство без самостоятелно правно значение. Дали индивидуалната оценка има обуславящ за изхода от производството ефект или не е индиферентно доколкото нейната обоснованост се преценява именно посредством оспорване на крайният, завършващ производството акт. В случая съгласно чл. 83 ал.1 от ППЗХУ мотивираната заповед за отпускане или отказ е финализиращият производството и подлежащ на оспорване акт, който директора на ДСП е длъжен да издаде. По тези съображения съдът е приел жалбата против индивидуалната оценка за недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК е оставил същата без разглеждане. Определението е валидно, допустимо и правилно. За изготвяне на индивидуална оценка за потребностите на хората с увреждания се подават: заявление-декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенция „Социално подпомагане“, както и др. документи, посочени в чл. 21, ал. 3 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Въз основа на тази индивидуална оценка, хората с трайни увреждания имат право на финансова подкрепа, визирана в чл. 24 от ЗХУ. Съгласно чл. 25 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2 от ЗХУ. Тези заповеди се съобщават писмено на лицето, подало заявлението – декларация в 7-дневен срок от издаването им, ведно с индивидуалната оценка за потребностите и заповедите могат да се обжалват по реда на АПК (чл. 25, ал. 5 от ЗХУ). В същия смисъл е и разпоредбата на чл.80 ал.2 от Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) според който целевата помощ по чл.74 във вр. с чл.72 т.2 от ЗХУ се отпуска и изплаща по реда на чл. 83 след представяне на документите по ал. 1. Съгласно чл. 83 ал.1 от ППЗХУ в случаите по чл. 80, чл. 81 и чл. 82, ал. 1 директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице в 10-дневен срок от представяне на допълнителните документи издава заповед, с която отпуска или отказва мотивирано съответната целева помощ. Следователно в случая, за да бъде завършена процедурата по предоставяне на финансовата подкрепа, респективно да бъде отказано такава, е необходимо не само изготвянето на индивидуалната оценка за потребностите, но и подаването от заинтересованото лице да документите по чл.80 ал.1 от ППЗХУ. Едва от този момент за компетентния административен орган, в случая директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице, ще започне да тече 10-дневен срок за издаване на заповед, с която отпуска или отказва мотивирано съответната целева помощ. Именно в производството по оспорване на евентуален отказ биха подлежали на проверка възраженията срещу индивидуалната оценка за потребностите, включително и процедурата по нейното изготвяне, като част ото производството по издаването на крайния административен акт. При изложената законова регламентация се налага извод, че оспорената индивидуална оценка е само част от сложния фактически състав по отпускане на месечна финансова подкрепа и/или отпускане на целеви помощи, която не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Като е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административен съд София – град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,