Определение № 3432 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2178/2026 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 20423 от 26.02.2026 г. на регистратурата на Районен съд- Пловдив, подадена от К. М. Ч., за отмяна на влязлото в сила решение № 1292 от 07.11.2024 г. по в.гр.д. № 2001/2024 г. по описа на ОС- Пловдив и потвърдените с него решение № 3963 от 04.10.2023 г. и допълнително решение № 1242/20.03.2024 г., постановени по гр.д. № 18609/2021 г. на РС-Пловдив, с които е отхвърлен предявеният от Д. Е. Ш. иск против С. К. Б. и С. И. Б. за установяване в техните отношения, че ищецът е собственик, по силата на давностно владение в периода от 18.09.2011г. – 18.09.2021г., на дворно място с площ от 760 кв.м., съставляващо УПИ [№], кв. 47 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед №44/1967г., за който е образуван имот пл. №741 по кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед №300-4-25/2004г., ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда /вила/ със застроена площ 46 кв.м. В молбата се поддържа искане за отмяна на решението на основание чл. 304 ГПК. Твърди се, че молителката е съпруга на ищеца Д. Ш., че бракът между двамата е сключен на 02.06.2012 г., че процесният имот се е твърдяло от ищецът Ш., че е бил придобит по давност, изтекла 2021 г., т.е. по време на брака на ищеца и молителката. Молителката твърди, че е владяла и също е придобила имота по давност, но не е участвала в производството, а е необходим другар на Д. Ш. и е обвързана от постановеното решение. Моли решенията да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, с нейно участие. Молителката твърди, че е научила за постановеното определение на ВКС, с което не е допусната касация на решение № 1292 от 07.11.2024 г. по в.гр.д. № 2001/2024 г. по описа на ПОС, на 26.12.2025 г. Ответниците по молбата С. К. Б. и С. И. Б., представлявани от адвокат Б., са подали писмен отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, в който поддържат, че молбата е недопустима и неоснователна, поради което същата следва да се остави без разглеждане, евентуално – без уважение. При проверка допустимостта на производството, Върховният касационен съд, І г. о., констатира следното: Съгласно уредбата на производството по отмяна - чл. 303 - 309 ГПК, разглеждането на молбата за отмяна по същество следва преценка на нейната допустимост, при която съдът следва да се произнесе относно наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт, спазване на установените в чл. 305 ГПК срокове за подаване на молбата и точно и мотивирано формулирани основания за отмяна. В разглеждания случай молбата за отмяна има за предмет влязло в сила на 25.11.2025 г. въззивно решение на ОС- Пловдив, с което е потвърдено решение на първоинстанционния РС- П. с предмет- защита на право на собственост, придобито по давност. Молбата отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като съдържа мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 304 ГПК. Съобразно твърденията на молителката същата е узнала за постановеното решение на 26.12.2025 г. Липсват доказателства по делото, опровергаващи това твърдение на молителката и сочещи на по-ранен момент на узнаване на решението. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е депозирана на 26.02.2026 г. или следва да се приеме, че молбата е постъпила в рамките на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I- во г. о., намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде допусната за разглеждане в открито заседание. Воден от горното, съдът