Определение № 223 от 08.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1908/2017 г.
ВКСI търговско отделение08.12.2020 г.докладчик Емил Марков
Диспозитив
ОТМЕНЯ протоколното определение от откритото съдебно заседание на 3.ІІ.2020 г. за даване ход на делото. НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 229, АЛ. 1, Т. 4 ГПК, СПИРА касационното производство по чл. 290 ГПК по обжалване решение № 63/21.ІІІ.2017 г. на Варненския апелативен съд, ТК, постановено по т. дело № 713/2016 г. - до произнасянето на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по образуваното на 31.Х.2019 г. тълкувателно дело № 5/2019 г. по релевантния правен въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече 6-м. срок по чл. 147, ал. 1 ГПК – дали от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и се развива по служебен почин. В касационно производство по реда на чл. 290 ГПК - след допускането на атакуваното решение № 63/21.ІІІ.2017 г. на Варненския апелативен съд по т. д. № 713/2016 г. до касационен контрол, на делото е бил даден ход за решаването му по същество с протоколното определение от откритото съдебно заседание пред ВКС от датата 3.ІІ.2020 г. В срока за произнасяне, както и понастоящем, на производство пред Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС е било висящо /и продължава да бъде/ тълк. дело № 5/1019 г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 31.Х.2019 г. на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ, във вр. чл. 292 ГПК – предвид констатираната противоречива съдебна практика, създадена от състави на ГК и ТК на ВКС по следния правен въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече 6-м. срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – дали от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ Вярно е, че този правен въпрос не фигурира сред петте, релевирани от касатора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД-София в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, като обуславящи изхода по конкретното дело по описа на Варненския апелативен съд, по което е било постановено атакуваното въззивно решение № 63/21.ІІІ.2017 г. Този изход на въззивното дело обаче, е бил предпоставен от разрешаването и на други правни въпроси, надлежно включени в предмета на спора, въведен с положителния установителен иск на кредитната институция по чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК срещу солидарно отговорния поръчител по договора за револвинг Р. Ц.. Макар разпоредбата на чл. 414, ал. 1, изр. 2-ро ГПК изрично да посочва, че обосноваване на писменото възражение на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение /респ. „срещу част от нея“/ не се изисква, освен при последвало престиране на дължимото в срока за доброволно изпълнение, в процесния случай ответникът - по иска и по касация - Р. М. Ц. от [населено място] е възразил срещу Заповед № 1375/23.VІІ.2012 г. на Шуменския РС, издадена по ч. гр. дело № 2402/2012 г., изтъквайки, че не само не бил получавал покана за доброволно изпълнение от съответния ЧСИ /с рег. № 877/, но и че претенцията на банката заявител към него е била погасена: „на основание нормите на ЗЗД относно поръчителя“. Същото възражение е било развито в неговия отговор (вх. № 3238/17.VІ.2015 г. по описа на ОС-Шумен) по исковата молба на банката настоящ касатор, където Ц. е поддържал, че бил свободен от отговорността си като поръчител „по силата на закона“, понеже „кредиторът в действителност не е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца след падежа на главни задължения по цитираните договори за кредит“. Както е констатирано в мотивите към особеното мнение на съдията-докладчик от състава на Варненския апелативен съд, постановил атакуваното въззивно решение: „В позоваването си на нормата на чл. 147 ЗЗД (ответникът Ц. - бел. на ВКС ) признава обективните факти на неплащане на падежа на изискуеми задължения от кредитополучателя и твърди изтичане на шестмесечен срок след падежа ва главните задължения“. В заключение, обжалваното въззивно решение съдържа решаващия правен извод на тричленния състав на Варненския апелативен съд, че: „Моментът, от който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на спора. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е началният момент от който тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл “. Именно ангажирането на въззивната инстанция с такова становище - при създадена по същия правен въпрос противоречива съдебна практика на състави от ГК и от ТК на ВКС, налага сега повторното спиране на настоящето дело - до скорошното произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 5/2019 г. по горепосочения релевантен правен въпрос. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение