Определение № 223 от 08.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1908/2017 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и се развива по служебен почин. В касационно производство по реда на чл. 290 ГПК - след допускането на атакуваното решение № 63/21.ІІІ.2017 г. на Варненския апелативен съд по т. д. № 713/2016 г. до касационен контрол, на делото е бил даден ход за решаването му по същество с протоколното определение от откритото съдебно заседание пред ВКС от датата 3.ІІ.2020 г. В срока за произнасяне, както и понастоящем, на производство пред Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС е било висящо /и продължава да бъде/ тълк. дело № 5/1019 г., образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 31.Х.2019 г. на основание чл. 128, ал. 1 ЗСВ, във вр. чл. 292 ГПК – предвид констатираната противоречива съдебна практика, създадена от състави на ГК и ТК на ВКС по следния правен въпрос: „При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, откога тече 6-м. срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – дали от датата на падежа на всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?“ Вярно е, че този правен въпрос не фигурира сред петте, релевирани от касатора „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД-София в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, като обуславящи изхода по конкретното дело по описа на Варненския апелативен съд, по което е било постановено атакуваното въззивно решение № 63/21.ІІІ.2017 г. Този изход на въззивното дело обаче, е бил предпоставен от разрешаването и на други правни въпроси, надлежно включени в предмета на спора, въведен с положителния установителен иск на кредитната институция по чл. 422, ал. 1 ГПК-във вр. чл. 417, т. 2, предл. 3-то ГПК срещу солидарно отговорния поръчител по договора за револвинг Р. Ц.. Макар разпоредбата на чл. 414, ал. 1, изр. 2-ро ГПК изрично да посочва, че обосноваване на писменото възражение на длъжника срещу издадена заповед за изпълнение /респ. „срещу част от нея“/ не се изисква, освен при последвало престиране на дължимото в срока за доброволно изпълнение, в процесния случай ответникът - по иска и по касация - Р. М. Ц. от [населено място] е възразил срещу Заповед № 1375/23.VІІ.2012 г. на Шуменския РС, издадена по ч. гр. дело № 2402/2012 г., изтъквайки, че не само не бил получавал покана за доброволно изпълнение от съответния ЧСИ /с рег. № 877/, но и че претенцията на банката заявител към него е била погасена: „на основание нормите на ЗЗД относно поръчителя“. Същото възражение е било развито в неговия отговор (вх. № 3238/17.VІ.2015 г. по описа на ОС-Шумен) по исковата молба на банката настоящ касатор, където Ц. е поддържал, че бил свободен от отговорността си като поръчител „по силата на закона“, понеже „кредиторът в действителност не е предявил иск против длъжника в течение на 6 месеца след падежа на главни задължения по цитираните договори за кредит“. Както е констатирано в мотивите към особеното мнение на съдията-докладчик от състава на Варненския апелативен съд, постановил атакуваното въззивно решение: „В позоваването си на нормата на чл. 147 ЗЗД (ответникът Ц. - бел. на ВКС ) признава обективните факти на неплащане на падежа на изискуеми задължения от кредитополучателя и твърди изтичане на шестмесечен срок след падежа ва главните задължения“. В заключение, обжалваното въззивно решение съдържа решаващия правен извод на тричленния състав на Варненския апелативен съд, че: „Моментът, от който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на спора. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е началният момент от който тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл “. Именно ангажирането на въззивната инстанция с такова становище - при създадена по същия правен въпрос противоречива съдебна практика на състави от ГК и от ТК на ВКС, налага сега повторното спиране на настоящето дело - до скорошното произнасяне на ОСГТК на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 5/2019 г. по горепосочения релевантен правен въпрос. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение