Определение № 743 от 27.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3585/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. П. Г., подадена чрез адвокат З. Т. срещу определение № 581 от 10.04.2013 г. по гр.д. № 1065/2012 г. на Плевенския окръжен съд, с което е допълнено решение № 130 от 12.03.2013 г., постановено по същото дело в частта за разноските, като са му присъдени разноски в размер на 290 лв. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като размера на адвокатското възнаграждение е определен само за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. За иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ не са присъдени разноски, като при определянето им следва да се приложи разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед направеното от ответната община възражение по чл.78, ал.5 ГПК размерът следвало да се определи по §2 от същата наредба. Искането е определението да се отмени и се присъдят разноски, изчислени по реда на чл.7, ал.2, т.2 вр. §2 от наредбата. Ответната страна- [община] в писмения отговор, подаден чрез главен юрисконсулт В. В. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Поддържа, че размера на адвокатското възнаграждение е определен правилно по реда на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С определение № 446 от 16.07.2013 г. е спряно производството по настоящото дело до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът обвързан ли е от предвиденото в § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения ограничение, според което присъденото възнаграждение не може да е по-ниско от трикратния минимален размер на възнагражденията, посочени в наредбата или е свободен да намали възнаграждението до предвидения в наредбата минимален размер. С решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6 /2012 г. ОСГТК на ВКС прие, че съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения ограничение и е свободен да намали същото до предвидения в наредбата минимален размер, поради което производството по делото следва да се възобнови. Определението е правилно. За да намали адвокатското възнаграждение на сумата 290 лв. въззивният съд е приел, че при направено възражение за прекомерност на същото следва да намери приложение разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като разпоредбата на § 2 от същата не намира приложение. Този извод е правилен и е в съответствие с приетото с решение № 6 от 6.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че съдът е свободен да намали адвокатското възнаграждение до предвидения в наредбата минимален размер и не намира приложение § 2 от същата, като по трудови дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.