Определение № 3669 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12361/2025 г.

Производство по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по частна жалба на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", чрез юрк. Димитрова, срещу определение № 9811 от 15.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9343/2025 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против определение № 2119 от 27.06.2025 г. по адм. дело № 463/2025 г. на Административен съд – Велико Търново и производството по делото е прекратено. С доводи за недопустимост и материална незаконосъобразност на определението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът "Розахим" АД, със седалище и адрес на управление в гр. Горна Оряховица, представлявано от М. Енева не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна за която обжалваното определение е неблагоприятен съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против определение № 2119 от 27.06.2025 г. по адм. дело № 463/2025 г. на Административен съд – Велико Търново, поради нейната недопустимост с оглед вида на производството /чл.200 АПК/ и ТР № 2 от 24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г. на ОСС на Върховния административен съд. Прието е, че първоинстанционното производство е проведено по реда на чл. 197 във вр. с чл. 202, т. 1 във вр.с чл. 103, ал. 3 АПК като е прогласен за нищожен отказ на директора на ТД "Държавен резерв" гр. Велико Търново да възобнови производството по издаване на предписание, обективирано в Констативен протокол № 40-07-2934/17.09.2021 г. на комисията, назначена със заповед № РД-10-219/16.09.2021 г. и преписката е изпратена по компетентност на председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" гр. София за произнасяне. Определението е обосновано и законосъобразно. Съгласно чл. 200, ал. 2, във вр. с чл. 202, т. 1 и чл. 103, ал. 3 АПК, определението, с което се отменя отказа на административния орган да допусне възобновяване на производството по издаване на административен акт, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните, участващи в това производство - чл. 15, ал. 1, вр. с чл. 27, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК. Административният орган няма качеството на страна в административното производство, което предопределя и приетата в ТР № 2 от 24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г. на ОСС на Върховния административен съд липса на активна процесуална легитимация за административният орган да обжалва определение от вида на процесното. Тази липса на активна легитимация касае както сезираният административен орган /директорът на ТД "Държавен резерв" гр. Велико Търново/, така и директорът на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", на който орган е изпратена по компетентност преписката за произнасяне. Предвид изложеното обжалваното определение като съобразено със задължителната сила на ТР № 2 от 24.03.2021 г. по тълк. дело № 10/2019 г. на ОСС на Върховния административен съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд петчленен състав,