Решение № 1531 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12330/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А. М., гражданин на Сирия, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 37219/11.11.2025г., постановено по адм. дело № 8109/2025г. на Административен съд София-град, с която е отхвърлена жалбата му против Решение № 4083/14.07.2025г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо място се твърди нищожност на административния акт, като постановен в противоречие с отменително решение на ВАС постановено по адм. дело № 9506/2024г. на ВАС. Сочи се, че ДАБ не се е съобразило с дадените му задължителни указания в това отменително решение и е постановило същия акт, който е нищожен. На второ място се сочи, че съдът не е обсъдил в пълнота относимите факти и обстоятелства, както и представената бежанска история, което е довело до формиране на погрешен извод, че по отношение на кандидата за международна закрила не са налице предпоставките, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 и ал. 8 ЗУБ. Изложени са доводи за наличие на въоръжен конфликт и безогледно насилие в провинцията от която е бежанеца, поради което за лицето е налице риск при евентуално завръщане на територията й, противно на приетото от съда. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на ДАБ за произнасяне по молбата на сирийския гражданин. Ответникът – председател на ДАБ при МС, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на oсмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е било Решение № 4083/14.07.2025г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на Е. М., на основание чл. 8 и чл. 9, и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с чуждия гражданин е проведено интервю на 11.01.2024г., като кандидатът е заявил, че е роден в [населено място], обл. Ракка и, че през 2015г. е напуснал Сирия заедно със семейството си за Турция, където е останал осем години. Заявява, че е напуснал Турция поради трудните условия на живот там и нелегално е преминал в Р. България. Цялото му семейство е останало в Турция. Мотивира молбата си с войната в Сирия, като е напуснал Сирия именно поради набезите на ДАЕШ и страхувайки се за живота си. Не сочи да е имал проблеми основани на етническата му принадлежност и изповядваната от него религия в страната му по произход. Не е имал проблеми с официалните власти, армията и полицията. Не е бил задържан, арестуван, съден и осъждан и не е бил заплашван лично. При така изложената фактическа обстановка, административният орган е формирал извод, че за Е. М. не еналице риск за живото му или свободата му в страната на произход по смисъла на чл. 8 от ЗУБ, нито е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Въз основа на справка вх. № МД-02-371/03.07.2025г., изготвена от дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС относно обстановката в Сирия, органът е приел, че има данни за спорадични актове на насилие, които не могат да се оценят като въоръжен конфликт на територията на страната и които не са в състояние да предизвикат масов ефект. Изложени са съображения, че от бежанската история на лицето не следва извод, че при завръщане в страната по произход за него съществува реален риск да стане обект на заплаха, поради което не е налице основание за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Не са налице и други причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По материалната законосъобразност на отказа за предоставяне на бежански статут, съдът е приел, че не са налице основателни опасения от преследване, поради раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група по смисъла на чл. 8, ал. 1 във връзка с ал. 4 ЗУБ. Констатирал е, че молителят не е преследван поради етническата си или религиозна принадлежност в страната си по произход. Съдът не е установил и обстоятелства, след напускане територията на Сирия, които да представляват основание за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 6 ЗУБ. По отношение основанията за предоставяне на хуманитарен статут, съдът е посочил, че не е доказана реална опасност от тежки посегателства като изброените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ - смъртно наказание или екзекуция. Според съда, не е установено молителят да е бил подложен на посегателство (физическо или психическо) по смисъла на чл. 3 "Забрана за изтезания" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи - чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Съдът е обсъдил данните за ситуацията в страната по произход от представените справки за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирийска арабска република и е приел, че не е налице въоръжен вътрешен или международен конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие, така, че със самото си присъствие на територията на страна молителят да е изложен на заплахи срещу живота или личността, поради което не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут и по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съдът е приел, че не са налице и други хуманитарни причини, които да обосноват предоставянето на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. По тези съображения е приел, че не е нарушен и принципът за забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Решението е правилно постановено. Не се установяват твърдяните в касационната жалба пороци на решението - съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Решаващият съд е събрал относимите доказателства, които е анализирал поотделно и в тяхната съвкупност. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни изводи. Мотивите на обжалваното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Съдържанието на постановения съдебен акт е съобразено с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Следва да се посочи, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК. Съгласно тази разпоредбата актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Касаторът се позовава на тази норма твърдейки, че оспореното тук решение противоречи на влязло в сила Решение № 4432/29.04.2025г. по адм. дело № 9506/2024г. на ВАС, с което преписката е била върната за ново разглеждане от ДАБ при МС. В този ред, в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК нищожността произтича от противоречието на актовете и действията на административния орган с влязло в сила съдебно решение, с което е констатирана съответната незаконосъобразност на акта или действията, като тук следва недвусмислено да се отбележи, че нищожността се обосновава само от явното противоречие с диспозитива на съдебното решение или когато е издаден акт със същото съдържание, като това на отменения. Разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК има предвид административния акт да не противоречи на решението на съда по спорния предмет и по правните последици, обективирани в диспозитива. В конкретния случай, ВАС се е произнесъл, като с диспозитива е отменил както решението на въззивния съд, така и оспорения административен акт, респективно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. Неговото решение не е окончателно, а възобновява административното производство. В този ред, всеки акт, постановен след това е възможно да не изпълнява в цялост указанията на съдебното решение, които, като част от мотивите на решението, не се ползват със сила на присъдено нещо, което ще съставлява по същество нарушение, сочещо на унищожаемост на административния акт, но не и на неговата нищожност. Поради това ВАС приема, че решението на ДАБ не е нищожно, то не е и постановено в нарушение на административнопроцесуалните правила. ВАС е върнал преписката с указание ДАБ да постанови своя акт като изложи относими съображения по конкретния случай и именно това е сторено с оспореното решение на административния орган. Само издаване на акт със същия резултат, както предходния не води до извод за нищожността респек. незаконосъобразността му. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно административният съд е съобразил бежанската история на чужденеца и събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Е. М.. Няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. Видно от проведеното с чужденеца в хода на административното производство интервю на е заявено пред интервюиращ орган, че е бил роден в обл. Ракка, Сирия. Напуснал е Сирия нелегално за Турция през 2015г., като останал там няколко години, но недоволен от икономическите условия там искал да продължи към Западна Европа и затова нелегално преминал границата с България, въпреки, че в Турция има временна закрила. Като причина за напускане на страната на произход, посочил войната в Сирия и набезите на ДАЕШ, както и икономически причини. Първоинстанционният съд е описал подробно причините, поради които лицето е напуснало Сирия и правилно е приел, че изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си на произход в търсене на по - добри условия за живот и реализация. Споделими са изводите, че опасенията на чужденеца от възможността за посегателства върху живота и здравето му, не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства. Самият той посочва, че не е бил арестуван, задържан, не е имал проблеми с армията и полицията, не е бил съден, не е бил обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Е. М. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По отношение на хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Е. М. бежанска история и актуална информация относно Сирия с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07, по тълкуване и прилагане на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката на безогледно насилие. След анализ на приобщените доказателства в съдебния акт е направена задълбочена преценка на ситуацията в страната на произход, на представената бежанска история и на личното положение на кандидата за закрила. Обсъдени са всички обстоятелства, свързани с личната история на лицето в контекста на въпроса относно сигурността на страната му на произход. Административният съд подробно е обсъдил данните, дадена със справка с вх. № МД-02-483/10.09.2025г. на дирекция "Международна дейност" при ДАБ, от която не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Този извод се потвърждава и от приложената пред настоящата инстанция на л. 23-28 от делото, справки № МД-02-653/17.12.2025г. и № МД-02-643/09.12.2025г. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Твърденията му за достигнато високо ниво на безразборно насилие в провинция Ракка не са относими към 2025г. Настоящият съдебен състав съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както на чл. 8, така и на чл. 9 ЗУБ. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липса на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведените интервюта, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и противно на твърдяното, не са формални, а са ясни, логични и непротиворечиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,