Определение № 637 от 16.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 1755/2015 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма] срещу решение №53 от 13.02.2015 г. на Апелативен съд- П. по т.д. №1402/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение №113, постановено на 1010.2014 по т.д. №6/2014 г. на ОС-Пазарджик в обжалваната част, с която е определена за начална дата на неплатежоспособността на [фирма]-гр. П. датата 31.12.2012 година. В касационната жалба се навеждат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Ответната по касационната жалба страна в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане до касация. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за начална дата на неплатежоспособността на [фирма]-гр. П. датата 31.12.2012 година, решаващият въззивен състав се е позовал на данните от заключението на вещото лице по назначената от съда по несъстоятелността ССчЕ за цялостното икономическо състояние на длъжника за периода 2010-2013 г. и по специално на коефициентите за обща, бърза и незабавна ликвидност за този период. Доколкото последните са над 1 за периода 2010-2011 г. и спадат под 1 едва през 2012 г., съдът е споделил извода на вещото лице, че едва към 31.12.2012 г. длъжникът е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява своите парични задължения към своите кредитори. В обжалваното решение изрично се приема, че от значение е именно състоянието на обективна невъзможност на длъжника да изпълнява задълженията си, поради което и самото спиране още през м.май-юни 2011 година на плащанията по банковия кредит отпуснат от банката-молител в производството по несъстоятелност не представлява факт, който сам по себе си обуславя настъпването на неплатежоспособност към тази дата. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като значими за спора правни въпроси: за задължението на съда по несъстоятелността да събира служебно доказателства по смисъла на чл.621а ал.1, т.2 ТЗ, по специално да назначи ССчЕ за началната дата на неплатежоспобност и за това, дали настъпването на предсрочна изискуемост на голямо по размер задължение на длъжника по банков кредит, съчетано с доказателства за отсъствие на плащане към кредитори след този момент, съставляват основание да се приеме настъпването на неплатежоспособност. В случая отговорът на първия от тези въпроси не се явява обуславящ изхода по конкретния спор, тъй като по делото е назначена експертиза със съответната задача по искане на страната, което изключва необходимостта съдът да назначи същата и служебно. Вторият въпрос се явява изцяло фактически, а не правен, доколкото отговорът му зависи изцяло от специфичните факти по всеки конкретен спор и не се отнася до тълкуването на общовалидна правна разпоредба. Във връзка с изложеното не е налице първата предпоставка за допускане до касация-формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода на правния спор, с оглед на което настоящият състав на Второ т.о. на ТК счита, че липсва основание за допускане до касация. В полза на ответната страна не следва да се присъждат съдебни разноски, въпреки молбата за това, тъй като не се доказва направата на такива в настоящото производство пред ВКС. Водим от изложеното,съдът