Определение № 5560 от 08.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3149/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 вр. чл. 254, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на COLEZIONE FASHION S.R.L., Румъния, представлявано от М. Куртдъшъ, чрез адв. Марков, срещу разпореждане № 358/08.03.2024 г., постановено по адм. дело № 95/2024г. по описа Административен съд - Ямбол, с което е отхвърлена жалба срещу действия на ТД Митница Бургас, изразяващи се в отказ да бъдат върнати на дружеството стоки, представляващи спортни артикули, задържани на МП Лесово, подробно описани в разписка за задържане на стоки № 23010212/ 21.08.2023 г. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Твърди се, че повече от 6 месеца след задържане на стоката на дружеството не е съставен АУАН, не е издадено наказателно постановление, не е образувано наказателно производство, не е налице отговор от Патентното ведомство на Република България и не е заведено гражданско дело от притежателите на правата на марката Адидас. Тези обстоятелства обуславят незаконосъобразност на действията на митническите органи, обективирани в разписка за задържане на стоки № 23010212 от 21.08.2023г., съставена от служители на митницата на ГКПП Лесово. Твърди се, че продължаващото повече от шест месеца задържане на стоката на основание съмнения на административния орган за нарушени права на интелектуална собственост, без да е подкрепено с никакви законоустановени способи и средства, представлява административен произвол от страна на ТД Митница Бургас. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който директорът на ТД Митница Бургас да бъде задължен да върне задържаната на 21.08.2023 г. на ГКПП Лесово стока на собственика - „КОЛЕЗИОНЕ ФЕШЪН“ /COLEZIONE FASHION S.R.L./. Ответникът – директор на ТД Митница Бургас, чрез пълномощник, изразява подробно мотивирано писмено становище за неоснователност на частната жалба. Претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 254, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на искането за защита пред първоинстанционния съд по реда на чл. 250 АПК са действия на митническите служители по задържане на стоки, за които се твърди, че са осъществени без правно основание. За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че в случая задържането е осъществено по реда на чл. 17 и сл. от Регламент (ЕС) № 608/2013, по отношение на стоки - спортни артикули, за които има съмнение, че нарушават право на интелектуална собственост. В изпълнение на чл. 17, пар. 3 и пар. 4 от Регламент (ЕС) №608/2013 за действията на митническите органи са уведомени деклараторът - ZAGORA TEKSTIL SANAYI VE DIS.TICARET LIMITED SIRKETI, държателят на стоките - „КОЛЕЗИОНЕ ФЕШЪН“ ООД и притежателят на решението, чрез неговия представител „АРСИС КОНСУЛТИНГ“ ЕООД. Стоките са задържани с процесната разписка във връзка със съмнения за нарушаване на права върху интелектуална собственост по Регламент ЕС 608/2013. Съдът е посочил, че по делото е приложена и молба от Адидас АГ от 18.09.2023г. до Патентното ведомство на РБ за установяване на административно нарушение по чл. 127 и сл. от ЗМГО във връзка със задържаните на МП Лесово артикули. Въз основа на така установеното, административният съд е формирал извод за наличие на законова регламентация, в изпълнение на която са осъществявани оспорените действия, поради което е приел искането с правно основание чл. 250 АПК за неоснователно. Разпореждането е правилно. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. От приложените по делото доказателства е установено по категоричен начин, че процесните стоки са задържани от митническите органи поради подаден сигнал от „Арсис Консултинг“ ЕООД – юридически представител за територията на Република България на Adidas AG, за нарушаване на права на интелектуална собственост. С разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ЗМГО митническите органи са оправомощени да прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско означение, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013. Съгласно чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) № 608/2013, когато митническите органи идентифицират стоки, за които се предполага, че нарушават право върху интелектуалната собственост, обхванато от решение, с което се удовлетворява заявление, те отлагат вдигането на стоките или ги задържат. В разглеждания случай, както правилно е съобразил административният съд, на митническите органи са предоставени данни от притежателя на решението, чрез неговия представител, съгласно които с процесните стоки – спортни артикули, се нарушава правото му върху марка. Уведомени са, че дружеството е подало сигнал до Патентното ведомство за предприемане на действия и установяване на нарушение по административнонаказателен ред. Същевременно, от митническите органи е изпълнена процедурата по чл. 17, § 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 608/2013, като са уведомили декларатора, държателя на стоките и притежателя на решението за тяхното задържане. Гореизложеното обуславя извод, че задържането на процесните стоки, за които са налице данни, че нарушават право върху интелектуалната собственост, представлява действие, основаващо се на закона, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Липсата на доказателства за образувано административнонаказателно производство или производство за гражданскоправна защита по реда на Глава шеста от ЗМГО не представлява основание, за да се приеме обратното. От съдържанието на чл. 17 и сл. от Регламент (ЕС) № 608/2013 е видно, че правомощието на митническите органи по задържане на стоки не е обвързано с наличието на образувано производство по защита срещу нарушение на интелектуална собственост. Предпоставка за задържането по посочения ред е наличието на данни, въз основа на които се предполага, че стоките нарушават право върху марка, с каквито в случая митническите органи са разполагали. Обжалваното разпореждане, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника се следват разноски за настоящото производство в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,