Решение № 201 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. А. У. от гр. Варна, чрез адв. Калев против решение № 5061/09.05.2025 г., постановено по адм. дело № 1344/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което частично са отхвърлени предявените от него против Агенция „Социално подпомагане“-София /АСП София/ искове с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служителите на АСП София. Изложени са съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявените искове да бъдат уважени в цялост. Претендира разноски.

Ответникът – Агенция „Социално подпомагане“ - София, чрез гл. юриск. Кехайова, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Смята първоинстанционното решение в обжалваната му част за правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по искова молба на К. А. У. против Агенция „Социално подпомагане“-София за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди както следва:

• за периода от 01.09.2018г. до 30.10.2020г. обезщетение за имуществени вреди в общ размер 5753,61лв., ведно с 538,94 лв., представляваща лихва върху всяко месечно вземане, считано от 1-во число на следващия месец до 30.10.2020г. за неизплатени месечни помощи и добавки по Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/ и Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, на които имал право, както и на паричния еквивалент на пропусната полза от балнеолечение за 2019г. и за 2020г.,

• за периода от 01.09.2018г. до 30.10.2020г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000лв., изразяващи се в болки и страдания, претърпени в исковия период от незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника, в резултат на които не получил плащанията, на които имал право, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2021г. до окончателното изплащане на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди.

Административният съд е осъдил Агенция „Социално подпомагане“-София да заплати на К. А. У. сумата от 1193,08 лв. като обезщетение за имуществени вреди причинени в периода от 01.10.2018г. до 31.07.2020 г. от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция "Социално подпомагане“-Варна и е отхвърлил иска му за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в частта за периода от 01.09.2018г. до 30.09.2018г. и от 01.09.2020г. до 30.10.2020г. и в частта на претендираната сума в размер над 1193,08лв., представляваща претендирания над 1108,80 лв. до 5753,61 лв. общ размер на неначислени и неизплатени месечни добавки.

Със същото решение съдът е осъдил Агенция „Социално подпомагане“-София да заплати на К. А. У. сумата от 5000 лв., обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания в периода от 01.10.2018г. до 31.08.2020г. в резултат на незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението и отхвърлил иска му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в частта за периода от 01.09.2018г. до 30.09.2018г. и от 01.09.2020г. до 30.10.2020г. и в частта на претендираната сума в размер над 5000лв. до 7000лв. като обезщетение за неимуществени вреди причинени в периода от 01.09.2018г. до 30.10.2020г. от незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Относно присъденото обезщетение за имуществени вреди административният съд е приел, че доказаният и основателен размер на причинените на ищеца имуществени вреди възлиза на сбора от месечните плащания за времето от м.10.2018г. до м.07.2020г. вкл., ведно със законната лихва за забава за тях, считано от началото на месеца, който е след края на месеца следващ месеца, за който се отнася помощта/подкрепата - до 31.07.2020г. вкл., тъй като считано от 01.08.2020г. отново е започнало начисляването на месечна финансова подкрепа на У. въз основа на заповедите издадени след влизане в сила на новото експертно решение /ЕР/ от 21.07.2020г. на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК-София/, с което вместо 90% са му определени 100% степен на увреждане с чужда помощ, с което са преустановени незаконосъобразните действия и бездействия на служителите на ответника.

По отношение на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди административният съд е приел, че същият е съответен на претърпените от У. душевни тревоги и страдания, които пряко и непосредствено са му причинени в резултат на фактическите действия и бездействия на служителите в Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, които въпреки явяването му лично и подаването по пощата на молби и документи с издаденото му ЕР на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ Варна от 10.09.2018г. с определени 90% трайна нетрудоспособност, потвърдено с ЕР на НЕЛК-София от 12.11.2018г. са го върнали без да му съдействат за входиране на заявление-декларация и без да предприемат изготвяне на дължимата социална оценка. Съдът е посочил още че, този размер на обезщетението за неимуществените вреди е съобразен с поставянето на ищеца във фактическа невъзможност да получи средствата, на които по закон има право въпреки опитите му да го упражни и чрез подаване на молба с необходимите книжа по пощата.

Освен множеството писмени доказателства, по делото са събрани и гласни такива от двама свидетели, както е и обсъдено заключение на вещо лице по назначената съдебно-психологическа експертиза.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение, приема, че първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от съответните посочени пороци в касационната жалба.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки.

Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като исковите претенции са частично основателни. Приел е също за доказано, наличието в периода 01.10.2018г. до 31.07.2020г. от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на Дирекция СП“-Варна при Агенция „Социално подпомагане“ – София при или по повод изпълнение на административна дейност, настъпили вреди - имуществени и неимуществени за К. У. и пряка причинно-следствена връзка между вредите и действието или бездействието.

Споделя се становището на първоинстанционния съд, за наличието на фактически извършени действия и бездействията на длъжностни лица от Дирекция "СП"-Варна, които са им вменени от закона като дължими във връзка с упражняването на признатото от закона право на месечни добавки за социална интеграция на хората с трайни увреждания, каквото лице е ищеца, което право е регламентирано в действащите в исковия период разпоредби на ЗИХУ и ППЗИХУ. Конкретните фактически действия се изразят в отпращането от служителите на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна на У., да подаде заявление-декларация за изплащане на социални помощи, въпреки неколкократните му опити, с указание да подаде такава след като има влязло в сила ЕР на ТЕЛК. В подкрепа на това е приетото по делото писмо с изх. № 0301-9410-00-0631 от 18.02.2019г., от което е видно, че ищецът е подал молба с искане за изплащане на добавките/помощта, но е уведомен, че няма влязло в сила ЕР на ТЕЛК поради обжалване и му е указано след получаване на такова да подаде заявление-декларация в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна. В заключение, напълно обосновано съдът е посочил, че У. е предприел необходимите действия, за да подаде заявление-декларация, въз основа на което да му бъде изготвена социална оценка и съответно да му бъдат изплатени социални помощи, поради което са осъществени незаконосъобразни фактически действия и бездействия от служителите на ответника, в резултат от които той е претърпял имуществени и неимуществени вреди.

Относно претендираните неимуществени вреди, във връзка със събраните доказателства и приетото заключение на вещото лице, съдът по силата на чл.52 от ЗЗД, правилно е определил размера на обезщетението, като същия е съответен на претърпените от У. душевни тревоги и страдания, които пряко и непосредствено са му причинени в резултат на фактическите действия и бездействия на служителите в Дирекция „СП“-Варна, свързани с личното му явяването и подаването по пощата на молби и документи с издаденото му ЕР на ТЕЛК-Варна от 10.09.2018г. с определени 90% трайна нетрудоспособност, потвърдено с ЕР на НЕЛК-София от 12.11.2018г., като не са му оказали съдействие за входиране на заявление-декларация и не са предприели изготвяне на дължимата социална оценка.

Поради това, първоинстанционният съд е постановил, че претърпените имуществени и неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностните лица в състава на ответника са частично основателни и доказани за периода от 01.10.2018г. до 31.07.2020г. в частта за сумата от 1193,08лв. /=1108,80лв.+84,28лв./ - за имуществени вреди и в частта за сумата от 5000лв. - за неимуществени вреди, както и в частта на претенция за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2021г. до окончателното изплащане на обезщетенията. В останалата част от размера над тези суми, исковите претенции са били отхвърлени, ведно с претендираните лихви. Следователно, съдебното решение в оспорената му част, като правилно, следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат.

Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,