Определение № 365 от 01.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2481/2018 г.

Производството е по чл. 255 ГПК. Образувано е по жалба с вх. № В-965/04.06.2018 г. на Н. М. Н., подадена чрез адв. Н.М., в която се твърди, че посредством заявление с вх. № 663/15.01.2018 г. молителят е упражнил процесуалното си право по чл. 64 ГПК и е предявил искане до въззивния съд да бъде възстановен подлежащият на възстановяване срок. Искането на молителя е за определяне на срок, в който да бъде насрочено публично заседание и осъществена процедурата по чл. 64-66 ГПК и за сезиране на Съдийската колегия на В. за реализиране на дисциплинарната отговорност на съдията докладчик –Д. К.. В приложеното становище по чл. 255, ал. 2 ГПК съдията - докладчик е посочил, че във връзка със заявление № 663 от 15.01.2018 г. на страната са дадени указания да уточни процесуалните действия, за извършването на които се иска възстановяване на срока, които указания са й връчени на 24.02.2018 г., но не са изпълнени, поради което и не е образувано производство за възстановяване на срок. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба/ жалба за неоснователна, поради следните съображения: Със заявление № 663/15.01.2018 г. молителят е поискал възстановяване на срок за изпълнение на „поредните неправомерни указания, дадени с разпореждане, тъй като ако се твърди, че указаният от съдебния състав срок е пропуснат, то това е станало поради наличие на особени непредвидени обстоятелства“. С разпореждане от 16.01.2018 г. на молителя е указано да посочи процесуалните действия, за извършването на които иска възстановяване на срок, в противен случай молбата му ще бъде оставена без разглеждане. Разпореждането е връчено на молителя на 24.02.2018 г., но указанията не са изпълнени. Последният постановен съдебен акт от 27.11.2017 г. по делото, предхождащ молбата е разпореждане за връщане на касационна жалба с вх. № 16136/ 03.10.2017 г. по в. гр. д. № 3069/2013 г. на Апелативен съд - София, тъй като дадените указания за отстраняване на констатирани нередовности не се отстранени въпреки продължаването на определения за това срок с две седмици. При така изложените факти, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд не е бил надлежно сезиран с искане за възстановяване на срок за изпълнение на указания, поради което и молбата за определяне на срок за извършването му е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение