Определение № 50207 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 376/2022 г.

Производството е по чл.288 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Г., представляван от адв. Н. Н., касационна жалба на К. С. Б., представляван от адв. Е. Т., и касационна жалба на „Юробанк България“ АД, представлявана от адв. Д. Д., срещу решение № 10316 от 16.04.2021г. по в.гр.д. № 2013/2020г. на САС, ГК, 2 състав, поправено с решение № 2013г. от 20.07.2021г. С определение № 50444 от 10.08.2023г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като на касаторите К. К. Г. и К. С. Б. е указано да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер съответно на 1529,96 лева и 2120,36 лева. Касаторите К. К. Г. и К. С. Б. са направили искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса поради липса на средства за заплащането й. По направените искания за освобождаване от държавна такса настоящия състав намира следното: Съгласно постоянната практика на ВКС при произнасяне по молба на страна за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от това задължение въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и други обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по делото, и след изясняване на общото материално състояние на страната е длъжен да извърши съпоставка с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й. В настоящия случай касаторът К. К. Г. е декларирал, че получава месечен доход в размер на 519,01 лева от пенсия, не упражнява дейност като едноличен търговец, със съпругата му не притежават недвижими имоти, не притежават МПС, не притежават дялове в търговски дружества, не притежават парични влогове; декларирал е, че е във фактическа раздяла от 1994г. и съпругата му получава пенсия в размер на 590 лева. С молбата е представено разпореждане на НОИ относно размера на пенсията на молителя. Касаторът К. С. Б. е декларирал, че получава месечен доход в размер на 719 лева като личен асистент на болна майка, че не упражнява дейност като едноличен търговец, че не е в граждански брак, че осигурява издръжка на трима души, като средствата за издръжка на семейството са спестяванията на майка му и възнаграждението му като личен асистент, че не притежава недвижими имоти и МПС, притежава дялове в търговски дружества на стойност 50 лева, не притежава парични влогове, че страда от заболяване, което налага допълнителни периодични разходи в размер на 95 лева месечно, както и че е с 81% трайно намалена работоспособност. Въз основа на тези обстоятелства следва да бъде направен извод, че касаторите К. К. Г. и К. С. Б. не разполагат с достатъчно средства за заплащане на държавна такса за настоящото производство в размер съответно на 1529,96 лева и 2120,36 лева, с оглед на което са налице предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК и исканията им за освобождаване от държавна такса следва да бъдат уважени. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,