Определение № 5 от 11.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1103/2016 г.

Производството е по реда на чл. 250 ГПК. С определение № 161 от 26.09.2017 г. по настоящото дело съдът се е произнесъл по допустимостта на подадената от С. Й. С., Н. Й. Н. и С. Н. И. чрез адвокат Г. А. С. молба да бъде отменено решение № 21 от 27.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 66/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Троян, втори състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която е била регистрирана с вх. № 5398 от 03.09.2015 г. по описа на регистратурата на РС – Троян. Налице е пропуск на съда да се произнесе по реда на чл. 307 ГПК по подадената от С. Й. С. и Н. Й. Н. чрез адвокат Г. А. С. молба да бъде отменено същото решение № 21 от 27.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 66/2011 г. по описа на Районен съд – гр. Троян, втори състав на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, която е била регистрирана с вх. № 7852 от 16.12.2015 г. по описа на регистратурата на РС – Троян. Искането за отстраняване на този пропуск е заявено с молбата на Н. Й. Н. с вх.№ 11670 от 27.10.2017 г. по описа на регистратурата на ВКС. С оглед постановения с определение № 161 от 26.09.2017 г. правен резултат, с разпореждане от 06.12.2017 г. е дадена възможност на молителите да заявят евентуални свои възражения срещу персоналния състав на съда, на който е възложено произнасянето по молбата за отмяна с вх. № 7852 от 16.12.2015 г., като разпореждането е съобщено на молителите чрез пълномощника им адвокат Г. А. С. и възражения не са постъпили в указания срок, изтекъл на 28.12.2017 г. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице процесуални пречки за провеждане на производството по чл. 250 ГПК, като на основание чл. 307 ГПК следва да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна с вх. № 7852 от 16.12.2015 г., в която връзка намира следното: Разглежданата молба за отмяна е процесуално недопустима на първо място с оглед характера на атакувания акт. Както е посочено и в определение № 161 от 26.09.2017 г. по настоящото дело, молбата за отмяна е насочена срещу първоинстанционно решение, което, като процесуално недопустимо, частично е обезсилено с въззивно решение № 269 от 10.12.2013 г. по в.гр.д.№ 427/2012 г. на ОС – [гр. Ловеч, а именно - в частта, с която е отхвърлен като неоснователен и недоказан иск за установяване на неистинността на регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, партида 12.02.1998 г., землище [населено място] бряг, ЕКАТТЕ 80501, Община - Червен бряг, пълна история на имот № 236 към 20.02.2009 г. и протокол № 59 от 31.01.2002 г., като в тази му част производството е прекратено. С въззивното решение е потвърдено решението на РС – гр. Троян в останалата част, с която като недопустимо е прекратено производството по иска за установяване на неистинността на решение № 10-ОБ от 05.08.2002 г. /неподписано/, решение № 10-ОБ от 05.08.2002 г., решение № 10-ОБ от 29.08.2002 г. /неподписано/ и решение № 10-Б от 29.08.2002 г. Следователно - атакуваното с настоящата молба решение № 21 от 27.01.2012 г. по гр.д.№ 66/2011 г. на РС – гр. Троян не съставлява акт, който да разрешава със сила на пресъдено нещо материално-правен спор, а има характер на определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото и което не е постановено поради заявен от ищците отказ от иска. По тази причина производството, образувано по подадената от С. Й. С. и Н. Й. Н. чрез адвокат Г. А. С. молба за отмяна с вх. № 7852 от 16.12.2015 г. е недопустимо, изводът за което произтича пряко от постановките по т. 6 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно даденото задължително тълкуване на отмяна по реда на глава ХХІV от ГПК подлежат актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения и за които законът не предвижда защита по друг ред. С определението за прекратяване на производството поради недопустимост на иска нито се формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор (с този акт се разрешава процесуалноправен въпрос), нито пък по правни последици е приравнено на влезлите в сила решения. Ето защо молбата, с която се иска отмяна на акт, преграждащ по-нататъшния ход на делото е недопустима. С разглежданата молба за отмяна с вх. № 7852 от 16.12.2015 г. като основание за постановяване на отмяната на първо място е релевирано влязлото в сила на 17.09.2015 г. Решение № 192 от 30.12.2014 г. по гр.адм.д.№ 234/2014 г. по описа на РС – Тетевен. Макар да е спазен срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от влизане в сила на Решение № 192 от 30.12.2014 г., молбата не може да бъде разгледана по същество поради обоснованата по-горе процесуална недопустимост с оглед характера на атакувания съдебен акт. С молба вх.№ 7887 от 12.07.2017 г. пълномощникът на молителите е заявил още, че основание на молбата за отмяна с вх. № 7852 от 16.12.2015 г. е и ТР № 5/2011 г. от 14.01.2013 г. на ВКС, ОСГК. Наред с недопустимостта да внесеното изменение в отменителното основание под формата на уточнение, каквото не е било изисквано по реда на чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК, по така заявеното основание за отмяна не е допустимо произнасяне по същество и по следните съображения: Всяко тълкувателно решение на Общото събрание на Гражданската и/или Търговската колегии на ВКС има за предмет откриване точния смисъл на правните норми чрез изясняване на вложеното в тях от законодателя съдържание. По тази причина нито едно тълкувателно решение на ОСГК, ОСТК или ОСГТК няма отношение към фактическата обстановка по конкретен правен спор. Даденото задължително тълкуване на приложимия по делото закон в смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Последващото задължително тълкуване, което противоречи на изложеното в решението по конкретно дело, не може да породи право за пререшаване на правния спор. Това е така, защото противоречието между приетото от съда казуално тълкуване на правна норма по конкретен правен спор и задължителното тълкуване на същата норма с последващо тълкувателно решение води до неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави, между които нарушението на материалния закон не е предвидено като отменително основание. Последващото тълкувателно решение не се включва и в приложното поле на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно което заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато решението е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК актът, на който е основано решението, е властнически акт, който няма нормативен характер, а представлява индивидуален правен акт. Неговата отмяна води до промяна на фактическата обстановка, имаща отношение към обстоятелствата, релевантни за основанието на иска, което обуславя и отмяна на влязлото в сила решение, основано на впоследствие отменения индивидуален правен акт. Както вече бе посочено, последващото тълкувателно решение няма отношение към правнорелевантните факти, не води до промяна във фактическата обстановка, поради което то не представлява основание за отмяна по смисъла както на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, така и по смисъла както на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК. В този смисъл е задължителното тълкуване, направено с т. 1 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение