Определение № 2758 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. срещу разпореждане № 6210 от 18.12.2025 г. по в. ч. гр. д. № 19/2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя частна жалба с вх. № 30587/13.11.2025 г. против определение № 2773 от 23.10.2025 г., постановено по същото дело. Ответникът по жалбата Й. С. Я. е подал писмен отговор, в който са изложени съображения за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че с определение № 2773 от 23.10.2025 г. по в. ч. гр. д. № 19/2025 г. на Софийския апелативен съд е оставена без уважение молбата на А. Н. Д. по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение № 1537 от 12.06.2025 г. в частта му за разноските. С последното е оставена без разглеждане като просрочена молбата на Й. С. Я. за допълване на постановеното по делото определение № 110 от 16.01.2025 г. в частта му за разноските. С него е потвърдено определение № 389 от 25.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 338/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на А. Н. Д. срещу протоколно определение от 26.02.2024 г. по гр. д. № 670/2023 г. на Районен съд – Ихтиман и е прекратено производството по делото, както и е потвърдено определение № 519 от 03.07.2024 г. по в. ч. гр. д. № 338/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е допълнено определение № 389 от 25.05.2024 г. по същото дело, в частта за разноските. С оглед на това въззивният съд е посочил, че в случая той е трета по ред инстанция при разглеждането на процесния спор и съответно последна, т.е. актовете, постановени от него не подлежат на по-нататъшен контрол. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното разпореждане за правилно. Със ЗИДГПК (ДВ, бр. 50/2015 г.) функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК е разпределена между Върховния касационен съд и съответния апелативен съд. Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. Идентична е функционалната компетентност на ВКС съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК по частна жалба срещу определение по чл. 274, ал. 1 ГПК, което е постановено от апелативен съд. Определенията на Върховния касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК в упражнение на тази функционална компетентност са окончателни. Аналогично, определенията на апелативните съдилища по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ГПК също не подлежат на последващ контрол. Противното тълкуване допуска триинстанционност за определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, за разлика от определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. В конкретния случай с определение № 110 от 16.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 19/2025 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено определение № 389/25.05.2024 г. по в. ч. гр. д. № 338/2024 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на А. Н. Д. срещу протоколно определение от 26.02.2024 г. по гр. д. № 670/2023 г. на Районен съд – Ихтиман и е прекратено производството по делото. Определението, с което частната жалба е оставена без разглеждане, е постановено от окръжен съд като въззивна инстанция и с обжалването му пред съответния апелативен съд пътят на защита на жалбоподателя е изчерпан. Редът за обжалване на определението, с което съдът се произнася по исканията на страните за допълване или изменение на постановеното по делото решение, съответно определение, в частта за разноските, е уреден в чл. 248, ал. 3 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК е въведено правилото, че определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението /определението/, чието изменение или допълване е поискано от страна по делото. При липса на предвиден в закона процесуален ред за обжалване на самото решение /определение/, по отношение на което е направено искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение или допълване, не съществува процесуална възможност за обжалване и на определението по чл. 248 ГПК, с което съдът се е произнесъл по искането за допълване или изменение. Предвид изложеното, настоящият състав намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното разпореждане за законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,