Определение № 9703 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8879/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на П. Н. Н. от [населено място], чрез адв. Тушев, срещу определение №825 от 24.06.2026 г., постановено по адм. дело №242/2026 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед №18-8828/09.08.2021 г. на началника на СГКК-Монтана и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението като се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началник на СГКК - Монтана не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови обжалваното определение, Административен съд-Монтана приема, че жалбоподателят няма правен интерес да обжалва административния акт, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. Намира, че кадастърът има действие по отношение на лицата, които са записани в него като собственици и/или носители на вещни права върху имотите и невписаните собственици или носители на вещни права в одобрения към влязлата в сила кадастрална карта и кадастрален регистър не разполагат с право на жалба. Обосновава извод, че П. Н. не е вписан в кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик или носител на вещни права върху недвижимите имоти, засегнати от изменението, поради което приема, че същият не притежава активна процесуална легитимация да обжалва процесната заповед, тъй като не е заинтересовано лице по смисъла § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР. По изложените мотиви и на основание чл.159, т. 4 АПК оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото. Определението е правилно, законосъобразно и съобразено с утвърдената практика на Върховния административен съд. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед №18-8828/09.08.2021 г. на началника на СГКК-Монтана, с която на основание чл. 54, ал 4 е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Вършец, състоящо се в отстраняване на непълнота или грешка – промяна на границата между ПИ с идентификатор 12961.422.55, представляващ УПИ XXX в кв. 2, собственост на М. Г. М. и ПИ 12961.422.70, представляващ улица, собственост на Община Вършец. Съгласно чл. 54, ал. 4 от ЗКИР заповедта за изменение на КККР при непълнота и грешка се съобщава на заинтересованите лица, които съгласно чл. 54, ал. 6 от ЗКИР могат да я оспорят по реда на АПК. Процесната заповед е съобщена на собствениците, описани по-горе, на двата засегнати от изменението имоти, между които не е жалбоподателят П. Н. Н., т.е. същият не е участник в административното производство и не фигурира в кадастралния регистър като собственик/съсобственик на някой от тези имоти. При оспорване на актове за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, с право на жалба разполагат заинтересованите лица по § 1, т. 13 ДР ЗКИР, т. е. собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти. Това са лицата, засегнати от изменението, когато са вписани като такива в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта. Този извод се е наложил в съдебната практика, тъй като съобразно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастърът има действие само по отношение на вписаните в регистъра лица,т.е. не може да бъде противопоставен на невписан в регистъра собственик защото не засяга негови права. С оглед на горното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 от АПК във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,