Определение № 368 от 03.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 689/2026 г.
ВКСIII наказателно отделение03.08.2026 г.докладчик Калин Калпакчиев
Диспозитив
ИЗПРАЩА н.о.х.д. № 1076/2026 год. по описа на Районен съд – Шумен за разглеждане и решаване от Районен съд – Разград. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Районен съд – Шумен за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н.о.х.д. № 1076/2026 год. на Районен съд – Шумен. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като се запозна с материалите по делото, намери следното: Образуваното н.о.х.д. № 1076/2026 г. е с предмет внесен в РС – Шумен обвинителен акт срещу М. М. М. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр.с чл. 342, ал. 1 НК. Всички съдии от Районен съд – Шумен са депозирали отводи, мотивирайки се с обстоятелството, че са се отвели по друго производство по искане на същата страна – пострадалата Г. Г., която била и адвокат, практикуващ в същия съдебен район. Един от съдиите е посочил като аргумент за отвода си личното и професионално познанство с пострадалата Г., която била следовател и прокурор в ТСО – гр. Велики Преслав. Поначало фактът, че страна в наказателното производства изразява съмнение в компетентността и безпристрастността на всички съдии от съда не представлява основание по чл. 29 НПК. Не е такова основание и постановения отвод по други наказателни дела, в които е участвала същата страна. Преценката дали съдията може да се счита предубеден или заинтересован пряко или косвено от изхода на делото по смисъла на чл. 29, ал. 2 НПК е индивидуална и може да бъде изведена единствено на основата на конкретни факти и твърдения, а не следва от изразените предпочитания на страните по делото. В противен случай се постига „избор на съдия“ от една от страните по делото, което е недопустимо. Така или иначе, в четиринайсетте съдебни акта формално се съдържа преценка за наличие на основание по чл. 29, ал. 2 НПК, въпреки че словесно съдиите са изразили своята безпристрастност по случая. Съдиите от РС – Шумен са постановили отводите си от разглеждане на делото, по чиито основателност ВКС в тази процедура няма контролни правомощия. Налице е обективна невъзможност да се формира съдебен състав за разглеждане на делото в РС – Шумен. Доколкото ВКС констатира невъзможност за сформиране на съдебен състав, това налага местната подсъдност на делото да бъде променена и производството да бъде изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд. За да бъде осигурено приключването му в разумен срок без да бъдат създадени значителни затруднения на страните и другите участници в процеса, то следва да бъде разгледано от съд, който се намира в близост до местоживеенето на страните, а именно Районен съд – Разград. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение