Определение № 4080 от 17.09.2024 г. на ВКС по д. № 2040/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по ал.1 са постъпили молби от „Би привилиджт 1“ ООД, [населено място] и от К. Я. за допълване на постановеното по делото определение от 8.07.24 г. с присъждане на разноски за адв. възнаграждение в размер от съответно 1700 лв. и 750 лв. Ответникът по молбите ТП на НОИ – [населено място] ги оспорва като неоснователни. Евентуално прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адв. възнаграждение и моли то да се присъди на молителите в минималния размер по Наредба №1/2004 г. на ВАдвС. ВКС намира молбите за допустими – искането за разноски е направено своевременно с отговорите на молбата за отмяна, както и по реда на чл.248 ГПК, след като ВКС е пропуснал да се произнесе за разноските с определението си от 8.07.24 г., с което в случая приключва производството по делото. Молбите са и основателни – молителите като ответници в производството по чл.304 ГПК, имат право на разноски при прекратяването на производството на осн. чл.78, ал.4 ГПК и са представили доказателства за извършване на разноските към писмените отговори на молбата за отмяна. Частично основателно обаче по отношение на искането за разноски на първия молител е и възражението на ТП на НОИ за прекомерност на адв. възнаграждението – с оглед неголямата фактическа и правна сложност на делото и приключването му в закрито съд. заседание, на всеки от молителите в производството по чл.248 ГПК следва да се присъдят разноски от по 750 лв./ размера по чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004 г. на ВАдв. С/, за адв. възнаграждение. Над този размер искането на първия молител в това производство следва да се отхвърли като неоснователно поради прекомерност на възнаграждението. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.