Определение № 5510 от 28.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. О. Л., подадена чрез адв.И. К., срещу определение № 1533 от 01.02.2024г., постановено по в. гр. дело № 4586/2023г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл.248 ГПК за допълване на решение № 5542 от 31.10.2023г. по същото въззивно дело в частта за разноските. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приел, че уговореното в договора за правна защита и съдействие безплатно процесуално представителство се отнася само за първоинстанционното производство. Сочи се, че съдът недопустимо направил анализ на клаузите на договора без да съобрази съдебната практика на ВКС, че осъществяването на безплатна правна помощ може да се уговори и в самото пълномощно. Ответникът Софийския районен съд не взема становище по жалбата. Ответникът Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С решение № 5542/31.10.2023г. по в.гр. дело № 4586/2023г. на СГС, ІV-Г въззивен състав е оставена без разглеждане, като недопустима въззивната жалба на ответника Софийския районен съд срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявените от М. Л. искове по чл. 225, ал.1 ЗСВ и чл.86 ЗЗД са отхвърлени. С молба по чл. 248 ГПК процесуалният представител на М. Л. е поискал допълване на въззивното решение, чрез присъждане по реда на чл. 38 ЗАдв и във връзка с чл.78, ал.4 ГПК, на адвокатско възнаграждение за частта, с която въззивната жалба на ответника е оставена без разглеждане. Отказът на Софийския градски съд да допълни решението си в частта за разноските, обективиран в обжалваното пред ВКС определение, е мотивиран с обстоятелството, че във въззивното производство ищецът е представил договор за правна защита и съдействие от 28.03.2022г. според който уговореното по договора безплатно процесуално представителство на ищеца касае единствено първоинстанционното производство; в производството пред СГС до приключване на устните състезания не е представен договор за правна защита и съдействие за въззивното дело поради което и молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна е оставена без уважение. Определението е правилно. В случая предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, посочени в разпоредбата на чл.38, ал.2 вр. ал.1 ЗАдв не са се осъществили по отношение на адв. К., нито по отношение на адвокатско дружество „Кишкова“. Във въззивното производство е представено валидно пълномощно, с което Адвокатско дружество „Кишкова“, действащо като пълномощник на ищеца М.Л. преупълномощило адв. К. и адв.Ю. С. да представляват ищеца в съдебните и изпълнителни производства във връзка с исковете по чл. 225 ЗСВ, както и да извършват всички съдопроизводствени действия до окончателното приключване на делото пред всички инстанции. С това пълномощно е доказана единствено представителната власт на адвокатите за производството пред СГС и противно на твърденията в частната жалба в съдържанието му няма волеизявления за безплатно процесуално представителство. По делото липсва договор за правна защита и съдействие, в който да е постигнато съгласие адвокатското дружество или адвокатите да окажат във въззивното производство пред СГС безплатна адвокатска помощ на ищеца като лице, попадащо в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т.3 ЗАдв. В тази връзка е правилен изводът на СГС, че не е налице възложено на адвокатското дружество или адвокатите оказване на безплатна помощ по въззивното дело. Представените договори за правна защита и съдействие от 28.03.2022г., сключени между ищеца и Адвокатското дружество „Кишкова“ са с предмет оказване на безплатна правна помощ и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство пред Софийския районен съд по иск по чл. 225 ЗСВ. След като в производството пред СГС липсват съвпадащи волеизявления на страната и пълномощника й за предоставяне на безплатна правна помощ, които биха били достатъчни за да докажат предоставянето на процесуална защита при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗА, молбата на адв. К. за допълване на въззивното решение в частта за разноските подлежи на отхвърляне. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО