Решение № 921 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 545/2009 г.

Решение № 921 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 545/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. на отбраната, п. 18250 Челопечене чрез юрисконсулт Д. със служебен адрес п. 52370 с. Н., Софийско срещу въззивното решение на Софийския градски съд, въззивна колегия, IV-д отделение от 18.IV.2008 г. постановено по в. гр. д. № 3813/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изясняване фактическата страна на спора и необоснованост. Според жалбоподателя СГС неправилно е приел, че не е налице съкращение на щата, а промяна на изискванията за заемане на длъжността. С определение № 388/14.IV.2009 г. на ВКС, 4 г. о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на СГС за изясняване съотношението между уволнителните основания по чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ (съкращаване на щата) и това по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ (промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях). Този въпрос е от значение за развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по него няма общоприет отговор според това определение. Според настоящия състав на 4 гр. отделение на ВКС основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ и по т. 11 на чл. 328, ал. 1 от КТ са различни по своите предпоставки. Поради самостоятелния си характер на всяко от посочените уволнителни основания в определението за допускане на касационно обжалване - съкращаване в щата и промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, когато работникът не отговаря на тях, липсва практическо значение за изясняване на такова съотношение в съдебен акт на ВКС по чл. 280, ал. 1 от ГПК. За да се произнесе по основателността на касационната жалба, Върховният касационен съд взе предвид следното: За да приеме, че предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ са основателни, Софийският градски съд в обжалваното решение по гр. д. № 3813/2007 г., е приел, че работодателят със Заповед № 154/27.VIII.2001 г. на майор инж. П при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца В. Г. С. се е позовал на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - съкращение в щата. Ищецът е бил възстановен на длъжността "снабдител, той и шофьор" в п. 18250 Челопечене със заповед № 27 от 16.II.2001 г. в изпълнение на решение № 1802/23.I.2001 г. на ВКС на РБ (както се сочи в самата заповед). Със заповед № 154 от 27.VIII.2001 г. на изпълняващия длъжността началник на п. 18250 майор инж. П е прекратено трудовото правоотношение с гражданското лице В. Г. С. на длъжността "снабдител, той и шофьор" в п. 18250 - Челопечене, считано от 28.VIII.2001 г. Според изслушаната в първата инстанция съдебно счетоводна експертиза, извършена от вещото лице Х. П. Х., в щата на поделението, утвърден от началника на Генералния щаб на Българската армия на 5.V.2000 г., валиден към 28.VIII.2001 г. не съществува длъжност "снабдител, той и шофьор" касаеща гражданско лице, каквото е ищеца по делото. Тази длъжност е предназначена за кадрови военнослужещ с военно звание "младши сержант" (каквото С. не притежава), съобразно представената длъжностна характеристика. Още към момента, в който ищецът е бил възстановен съобразно решението на ВКС на заеманата от него длъжност преди незаконното уволнение от 1996 г., в щата на поделението не е съществувала длъжността "снабдител, той и шофьор" за заемане от гражданско лице. В периода от 16.II.2001 г. до 28.VIII.2001 г. той е получавал трудово възнаграждение за посочената длъжност. При така изяснените факти по делото, изводът на СГС, че в същност не е налице посоченото от работодателя уволнително основание "съкращаване на щата", а е налице промяна в изискванията за заемане на длъжността, на които ищецът не отговаря - т. е. правилното основание би следвало да бъде по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ, е необоснован от фактическа страна. Щом в щата на поделението не съществува длъжността "снабдител, той и шофьор", която да се заема от гражданско лице по трудово правоотношение, което се установява от заключението на назначената експертиза, извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 пр. 2 от КТ от командира на поделението е законосъобразно. Изведеният от Софийския градски съд извод, че уволнението е незаконно, е неправилен - в нарушение на материалния закон, поради което се налага отмяната на обжалваното решение и пререшаване на спора в противен смисъл. От това следва неоснователността на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, тъй като от изхода на спора по т. 1 на чл. 344, ал. 1 от КТ се предопределя и съдбата на останалите искове по т. 2 и т. 2 на същия текст. По въпросите за правомощията на заместващия по време на отпуск командир на поделението и за преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 4 от КТ съдът се е произнесъл в предходните съдебни актове - на СГС от 13.Х. 2006 г. по гр. д. № 3434/2003 г. и № 1497/27.ХI.2007 г. на ВКС на РБ, III г. о. по гр. д. № 155/2007 г. Налице е основанието по чл. 281, т. 3 от ГПК за касационно обжалване - решението на въззивния съд е неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК и спорът да се пререши като се отхвърлят и трите иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ. При този изход на спора следва да се присъдят на касатора на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв. разноски по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение