Определение № 62 от 10.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 229/2016 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Н. М., против определение № 262 от 5 октомври 2015 г., постановено по гр.д. 4202 по описа на второ гражданско отделение на ВКС за 2015 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на С. против определение № 345 от 5 юни 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 271/2015 г. по описа на апелативния съд в гр. Пловдив, с което съдът е извършил тълкуване на разпоредбите на чл. 306, ал. 2 и чл. 286 ГПК и е приел, че делото следва да бъде изпратено на ВКС по компетентност. В частната жалба се оспорва изводът на апелативния съд, че по отношение на производството по възстановяване на срок компетентен е ВКС предвид връзката на това производство с молба за отмяна. В обжалваното определение съставът на ВКС приема, че определението на апелативния съд не прегражда по-нататъшния ход на делото, тъй като е извън кръга на определенията, визирани в чл. 274, ал. 2 ГПК. К. съд в настоящия си състав приема, че следва производството по делото да бъде спряно до постановяването на тълкувателно решение по тълк.д. № 7/2014 г., ОСГТК, тъй като поставения за разрешаване в него въпрос под № 12 – кой съд е компетентен да осъществи инстанционен контрол по отношение на разпореждане на първоинстанционен съд по чл. 306, ал. 2 ГПК за връщане на молба за отмяна на влязло в сила решение, ще е от значение за разрешаването на спора по настоящото дело в неговата същина. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение