Определение № 707 от 14.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6662/2013 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. Г. М., чрез адвокат Руска И. Софийска адвокатска колегия против определение № 184 от 10.07.2013 г. по гр. дело № 2965/2013 г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на В. Г. М. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК на определение № 14980 от 24.09.2012 г. по гр. дело № 10868/2012 г. на Софийски градски съд, с което не е прието възражението на молителя против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 10.08.2011 г. по гр. дело № 11042/2011 г. на Софийски районен съд. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери определението, чиято отмяна се иска. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Прието е с обжалваното определение, че съдебният акт, чиято отмяна се иска, е постановен в производство по чл. 423 ГПК, в което се разрешават само процесуалноправни въпроси - за наличието или не на някоя от посочените хипотези, респ. приемането или неприемането на възражението от въззивния съд; актът на въззивния съд, предвид предмета на заповедното производство, не се ползва със сила на присъдено нещо и е извън обхвата на разпоредбата на чл. 303 ГПК. Определението е законосъобразно. Изводите на съда са в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд установена с П. № 2/1977 год., цитирана в обжалваното определение, според която отмяната като средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения е допустима и по отношение на определения, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси са приравнени по правни последици на решението, и срещу които законът не предвижда друг ред за защита. Разбирането на съда, че с обжалваното определение наред с процесуалноправните въпроси, не се разрешава спор за материално право и поради това съдебният акт не се ползва със сила на присъдено нещо и е извън приложното поле на чл. 303 ГПК е съобразено с характера на производството за отмяна, като извънредно средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, когато те са неправилни. Самото производство по чл. 423 ГПК представлява извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброени случаи. Производството по съществото си е сходно с това по чл. 303 ГПК, поради което актът, с който приключва въведената извънинстанционна проверка в заповедното производство е окончателен, той не подлежи на инстанционен контрол, не подлежи и на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, тъй като би се получила отмяна на акт, с който е отказано искане постановено в производство подобно на отмяната, което е недопустимо. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.