Определение № 2777 от 18.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1899/2025 г.

Производство по реда на чл. 200, ал. 2, във вр. с чл. 202, т. 1, във вр. с чл. 103, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Н. А. А. с постоянен адрес в [населено място], община Силистра, [адрес], против Определение № 90/22.01.2025г. на Административен съд Силистра по частно адм. дело № 426/2024г. С него се отхвърля жалба на Н. А. А. срещу Решение № 1040-18-31/12.12.2024г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е оставено без разглеждане искане с вх. № 1056-18-302/03.12.2024г., подадено от Н. А. А. на основание чл. 101 АПК за възобновяване на производството по издаване на задължителни предписания № ЗД-1-18-01720677/11.10.2024г. С тях е разпоредено на осигурителя ЕТ "ЕСИФИЛ-Ф. РИЗА", ЕИК 205248877 [населено място], община Силистра да заличи подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Н. А. А. за периода 05.07.2024г.-31.08.2024г. Искането като недопустимо е оставено без разглеждане и прекратено производството. Поддържа доводи, че определението е неправилно, с искане за отмяната му. Развиват се съображения относно материалните предпоставки за придобиване на качеството на страна в административното производство и пред съда. По частната жалба е постъпил отговор с възражение от директора на ТП на НОИ - Силистра, в което се оспорва качеството на страна на Н. А. А. в производството по издаване на задължителни предписания на осигурителя. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид частната жалба с доводите в нея, обжалваното определение на съда, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения. Пред Директора на ТП на НОИ- Силистра е поискано от Н. А. А. възобновяване на основание чл. 101 от АПК на производството по издаване на задължителни предписания № ЗД-1-18-01720677/11.10.2024г., с които е разпоредено на осигурителя ЕТ "ЕСИФИЛ-Ф. РИЗА" да заличи подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1от КСО за Н. А. А.. С решение № 1040-18-31 от 12.12.2024г. това искане е оставено без разглеждане като недопустимо и прекратено производството с мотиви, че осигуреното лице не е страна по административното правоотношение между НОИ и осигурителя по повод издадените предписания. Идентични са мотивите и на административния съд в обжалваното определение, като се позовава и на практика на ВАС, че страни по правоотношенията с НОИ са поотделно осигуреният и осигурителят на различни основания в различни производства. Тези изводи на съда са неправилно като противоречащи на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 15 АПК страни в административния процес могат да бъдат включително и всеки гражданин, чиито права, свободи или законни интереси са, или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права или задължения. В контролните производства по реда на КСО срещу осигурителите съдебната практика е, че правоотношенията с осигурените лица са на различно фактическо и правно основание и не бива да се смесват с отношенията между осигурител и НОИ, включително и при издаване на предписания за заличаване на данните по чл. 5,, ал. 4, т. 1 от КСО. Тази практика се изоставя от по съвременната такава на Върховен административен съд по причини, изложени в Определение № 9091 от 29.09.2023г. по адм. дело № 8567/2023г. и следващи съдебни актове. Заличаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е всъщност заличаване на юридическите факти, че осигурено лице е считано за такова от осигурителя и НОИ. Това пък е пряка последица от провежданото контролно производство от контролни органи на НОИ, които установяват, че осигурените лица не извършват трудова дейност, а това е юридическият факт от който възниква качеството на осигурено лице и всички осигурителни права. При така сложените фактически и правни отношения е недопустимо в производство между осигурител и НОИ по повод заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО да не участва осигуреното/осигурените лица. Те имат самостоятелни материални права и може и следва да им се признае качеството на страни, за да ги защитят по отношение на НОИ в контролните производства още на този етап, без да чакат настъпването на преките последици от последващи актове на НОИ, които отричат правата им. Качеството на страна по материално административно правоотношение не се губи от факта, че лицето не е конституирано като страна в административния процес. То се придобива по твърдение на субекта, на административния орган и по почин на съда, които ги установяват. Предпоставка за това е материалния интерес, който се защитава. Разпоредбата на чл. 101 АПК предвижда, че възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството, какъвто е настоящият случай. Както се посочи, задължителните предписания се издават след нарочна процедура по установяване дали осигурителят извършва дейност, дали е спазил законовите изисквания по внасянето на осигурителни вноски и като се констатира, че той не е извършвал дейност, това води до следващия извод на органа, че лицата за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО автоматично губят осигурителни права, поради заличаване на данните. Осигурените лица имат право да участват в контролното производство, да установяват извършването на трудова дейност, което установяване е задължение и на административния орган при изпълнение на служебното начало. Предвид изложеното определението е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваното Решение № 1040--18-31 от 12.12.2024г. на директора на ТП на НОИ - Силистра и делото се върне като преписка на административния орган за произнасяне по искането за възобновяване след преценка на материалните предпоставки в това производство, освен качеството на страна, което е налице. При този изход на делото на частния жалбоподател се дължат разноски в размер на 810 лева за първата инстанция и 630 за втората инстанция или в общ размер на 1540 лева за двете инстанции. Воден от орното и на основание чл. 202, т.1 вр. с чл. 200 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение