Определение № 6 от 06.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 985/2010 г.
ВКСII гражданско отделение06.01.2011 г.
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №54/19.03.2010г. на Х. окръжен съд,постановено по гр.д.№616/2009г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА З. Р. Р. и Д. Р. Т. да заплатят на А. Г. А. и К. С. А. сумата 400 лева/четиристотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция. ОСЪЖДА З. Р. Р. и Д. Р. Т. да заплатят на Т. Г. А. и Х. Я. А. сумата 400 лева/четиристотин лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по член 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от З. Р. Р. и Д. Р. Т. против решение №54/19.03.2010г. на Х. окръжен съд,постановено по гр.д.№616/2009г. по описа на същия съд. В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват: „За да постанови решението си,съдът е дал неправилен отговор на следните въпроси: 1.Неправилно е тълкувал разпоредбата на член 87 от ЗУТ,като е приел,че ищците на могат да се ползват от правата си с предявената по член 109 от ЗС претенция,защото от своя страна са действали неправомерно-не са изградили К.лизационно съоръжение/септична яма/ по одобрения проект.Този извод на съда противоречи на т.1 от Тълкувателно решение №31/06.02.1985г. по гр.д.№10/1984г.,което е основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.1 от ГПК. 2.Неправилно е приел,че допълнително положените настилки- базалтови плочи и бетонови кубчета,променят естественото оттичане на повърхностната вода от по-високия имот в по-ниския,поради което не могат да се ползват от защитата на иска по член 109 от ЗС.Този въпрос е решен в обратен смисъл в решение №819/29.06.2007г. по гр.д.№723/2006г. по описа на ВКС,ІVБотд.,решение №2177/29.09.1973г. по гр.д.№1598/1973г. по описа на ВС,решение №216/04.03.1985г.,ІVГО,което е основание за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 т.2 от ГПК.” Ответниците по касационната жалба А. Г. А. и К. С. А.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не допуска. Ответниците по касационната жалба Т. Г. А. и Х. Я. А.,молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение,тъй като не са налице основанията за това,посочени от касаторите-член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК,като навеждат доводи,че в изложението на последните,не се сочи кой е материалноправния и процесуалноправния въпрос,разрешен с въззивното решение. Преди всичко касаторът е длъжен да формулира ясно и точно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение.Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС-правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касатора по член 284 ал.3 т.1 от ГПК и неговото непосочване,само по себе си,е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение. Освен това,видно от съдържанието на изложението на касаторите, в същото само се посочва приетото за установено от съда по делото,като се твърди,че последният неправилно е приложил закона и е направил погрешни изводи,като в тази връзка се позовават на цитираната практика на ВКС.При това положение,касаторите навеждат в изложението си касационни оплаквания по смисъла на член 281т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване,съгласно посочените от последните разпоредби на член 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд