Решение № 2847 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2014 г.

Решение № 2847 от 16.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2014 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общинска служба по земеделие - Панчарево, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Калпачка, против решение № 2188 от 4.04.2014 г., постановено от Административен съд София - град по адм. д. № 10933/2013 г., с което е осъдена Общинска служба по земеделие - Панчарево на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ да представи мотивирано искане до кмета на Столична община в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) по заявление № ВС 01 924 от 31.07.2013 г. на Елена Димитрова Тотева. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно решение, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилната квалификация на съда относно твърдяното бездействие на ОСЗ - Панчарево и в несъобразяване от съда на особените изисквания на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да намали размера на присъдените разноски в първоинстанционното производство. Ответникът - Елена Димитрова Тотева от гр. София оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Дамянов, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на обжалваното решение, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, тъй като съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие следва да предостави своето мотивирано искане до кмета на общината в случаите на § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. С цитираната разпоредба е установено задължение на административния орган, изпълнението на което изисква точно определено физическо действие, а не волеизявление по смисъла на чл. 21 АПК, следователно в случая ОСЗ не е изпълнила своето задължение във връзка с подаденото заявление на Елена Тотева. Участващият по делото прокурор предлага решението на съда като постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, да бъде потвърдено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2188 от 4.04.2014 г., е осъдена Общинска служба по земеделие - Панчарево на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ да представи мотивирано искане до кмета на Столична община в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) по заявление № ВС -01 -924 от 31.07.2013 г. на Елена Димитрова Тотева. Административният съд София - град е приел, че за да е налице бездействие на административния орган е нужно в нормативния акт да е предвидено негово правомощие да извърши нещо, и то да му бъде вменено в неговите задължения и компетентност. Бездействието настъпва само в случаите, когато при настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният орган вместо да изпълни правомощието си - бездейства. Приел е също, че в случая оспорването е било направено от надлежна страна, като съгласно чл. 257, ал. 1 от АПК, бездействието на административния орган може да се оспори безсрочно. От фактическа страна обективно е установено от съда, че със заявление № ВС-01-924 от 31.07.2013 г. Елена Димитрова Тотева е поискала от ОСЗ Панчарево да изпълни задължението си вменено в чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като внесе мотивирано искане до кмета на Столична община, във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Съдът е констатирал, че въпреки заявлението по делото няма данни ОСЗ - Панчарево да е представило мотивирано искане до кмета на Столична община. В производството по първоинстанционното дело е приложено влязло в сила решение № 219 от 11.02.2009 г. по отношение на наследниците на Димитър Илиев Георгиев, между които е и Елена Тотева, с което е определено право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, описани в решението. С оглед установеното, съдът е преценил, че е налице бездействие на ОСЗ - Панчарево да представи мотивирано искане до кмета на СО в случаите по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ да бъде предоставен поземлен имот на жалбоподателя като обезщетение. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така защото Административният съд София - град точно е констатирал, че е налице незавършен фактически състав на реституционната процедура на Елена Тотева, тъй като липсва произнасяне от органа по § 27, ал. 2 от ЗИДЗСПЗЗ, дължаща се от своя страна на липсата на фактическото действие на ОСЗ - Панчарево да представи мотивирано искане до кмета на общината. Административният съд е преценил правилно, че изпълнението на задължението на ОСЗ се свежда само до внасяне на мотивирано искане до кмета на общината, съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като по този начин приключва участието на ОСЗ в този етап от реституционната процедура. В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В случая Общинската служба по земеделие е следвало да изпълни фактическо действие - да представи мотивирано искане, като въз основа на него Общинският съвет се произнася с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г. Преценката, дали са налице имоти за предоставяне в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не е на ОСЗ, а на компетентния орган Общинския съвет който взема решение за това по чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Правилно първоинстанционният съд е преценил, че е налице бездействие на ОСЗ Панчарево, което пречи на Общинския съвет да произнесе волеизявление и да постанови индивидуален административен акт, с който да реши въпроса с предоставянето на имоти като обезщетение по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Направеното с касационната жалба възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд е неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер от заплатеното възнаграждение, но това става само по искане на насрещната страна. Приключването на устните състезания е крайният момент, до който може да се направи възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна възнаграждение за адвокат. Пропускането на срока погасява правото на страната да прави за първи път възражение за прекомерност в касационното производство. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,