Решение № 8 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3705/2013 г.

Решение № 8 от 12.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3705/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. ВКС на РБ разглежда касационната жалба на В. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд С. /АС/ по гр. д. № 1720/12 г. Обжалването е допуснато поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпроса за броенето на давностния срок по години, на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение и се иска отмяната му. Ответникът по жалба Окръжен съд Кюстендил не изразява становище в производството пред ВКС. Контролиращата страна Прокуратура на РБ, чрез прокурор във В., намира жалбата за основателна. Счита, че искът не е погасен по давност и на ищеца следва да се присъди обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 6 от З. в минимален размер - 200 лв. Установените неимуществени вреди от изпълнение на наказанието лишаване от свобода при специален, наместо при усилено строг режим, не се характеризират с голяма тежест и интензивност при съпоставка на релевираните с иска ограничения на правата и степента на охрана и изолация на лишения от свобода при двата режима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата намира следното: В. съд е отхвърлил иска по чл. 2, ал. 1, т. 6 З., за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. от изпълнението на наказанието лишаване от свобода при по -тежък от определения режим за процесния период, като погасен по давност. Приел е, че режимът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода на ищеца е изменен от специален в усилено строг на 11.04.2000 г., като не се установява в последния ден ищецът да е претърпял вреди от по -тежкия режим. Искът за обезщетение е предявен на 11.04.2005 г., след изтичане на приложимата обща давност по чл. 110 от ЗЗД. Изводите на въззивния съд за броенето на давностния срок противоречат на практиката на ВКС - приложените по делото р. № 1707/85 г. на четвърто г. о. на ВКС, р. по гр. д. № 75/01 г. на пето г. о. на ВКС, по гр. д. № 410/10 г. на второ г. о. на ВКС и др. Съгласно чл. 72 ЗЗД, срокът, който се брои по месеци, изтича в съответното число на последния месец; ако този месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Когато срокът се брои по дни, не се брои денят на събитието или на момента, от който започва да тече срокът. Срокът изтича в края на последния ден /ал. 1/. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът свършва в първия следващ присъствен ден /ал. 2/. Писмените изявления и съобщения, от каквото и да било естество, се считат за извършени в срока, ако са предадени на пощата, по телеграфа или с радиограма до изтичането на двадесет и четвъртия час от последния ден на срока/ал. 4/. В практиката на ВКС се приемаше, че срокът, който се брои по години изтича в съответния ден на последната година /р. по гр. д. № 432/97 г. на пето г. о. на ВКС/. Това разрешение сега е изрично възприето в чл. 60, ал. 2 от ГПК/07 г. и по пътя на тълкуването на нормативните актове - чл. 46, ал. 2 ЗНА, следва да се приложи и за броенето на сроковете в материалния закон. В ТР № 3/05 г. на ОСГК е прието още, че при бездействие на администрацията, давностният срок за иска за обезщетение по чл. 2, т. 6 З. тече от момента, в който фактически е изтърпяно наказанието/преустановено е бездействието за изпълнение на измененото по вид, размер, а в случая - по режим на изтърпяване, наказание лишаване от свобода/. По делото е установено, че с присъда от 17.11.95 г. на ищеца е било наложено наказание доживотен затвор, което се изтърпява при специален режим. На 24.04.98 г. с решение, постановено по н. о. х. д. № 37/98 г. на ВКС, петчленен състав присъдата е изменена в частта за наказанието. Постановено е ищецът да изтърпи 20 години лишаване от свобода при усилено строг режим. Твърди се и се установява по делото, че ответникът Кюстендилски ОС не е изпълнил задължението си по Наредба № 28/20.03.95 г. да изпрати решението на ВКС за изменение на присъдата на прокуратурата за изпълнение. Вследствие на това бездействие на администрацията на съда, ищецът е изтърпявал наказанието лишаване от свобода при по -тежкия специален режим до 11.04.2000 г., когато е приведен при усилено строг режим, видно от удостоверение на Министерство на правосъдието от 6.12.05 г. Исковата молба е изпратена на 11.04.2005 г., чрез затворническата администрация по реда на чл. 43 П., отм. От календарната справка се установява, че 10.04.05 г. е неделя, неприсъствен ден. Или исковата молба е подадена в последния ден на петгодишния срок / дори да се счете, че срокът тече от 10.04.2000 г., като безспорно цял - пълен ден, в който ищецът все още е търпял наказанието при специален режим/, на осн. чл. 72, ал. 2 и 4 от ЗЗД и чл. 60, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 46, ал. 2 ЗНА. Искът не е погасен по давност, както неправилно е приел въззивният съд. По същество на спора се установява, че за времето от изтичане на тридневния срок по чл. 57, ал. 2 от Наредба № 28/95 г. - 2.05.98 г. до 11.04.2000 г. ищецът е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода при по-тежкия "специален", наместо при определения му "усилено строг" режим и претърпените от това неимуществени вреди подлежат на обезщетяване на осн. чл. 2, ал. 1, т. 6 З... В исковата молба и уточнението й в с. з. се твърдят неимуществени вреди от изпълнението на наказанието при специалния режим за "доживотен" затворник / като обременителен, потискащ статус/, в "заключени помещения при засилен надзор и охрана", с право на хранителни пратки на 6 месеца, право на лични разходи от 15 лв. месечно, без право на радио и телевизор и без осигурена работа. ВКС намира, че при определяне на обезщетението следва да се отчетат най-голямата строгост и ограничения на специалния режим - чл. 127а и сл. ЗИН и чл. 56 от П., отм. Сравнението на условията на двата режима - чл. 55 и 56 от П., отм., принципно обосновава твърденията на ищеца за търпените морални вреди от постоянните за специалния режим охрана и надзор, по-малкия процент средства за лични разходи и ограничените възможности за работа. При специален режим се изпълнява най-тежкото наказание "доживотен затвор", което влияе силно негативно на самочувствието на лишения от свобода и на отношението на околните към него. Последното и конкретните тежки условия, при които е изтърпяван специалният режим от ищеца - влажни килии и тесни карета за разходка под постоянен надзор, ограничени контакти с близките, неприложимост на домашния отпуск като награда - чл. 127в ЗИН, отм., са установени по делото /св. К. и Т./. Като утежняващо вредите обстоятелство следва да се отчете още дългият, близо двугодишен период на надлежаване при по-тежкия режим. Поради това, според ВКС на касатора следва да се определи обезщетение в размер на 1000 лв., като се отчете и покупателната стойност на тази сума за периода на настъпване на вредите/в този см. напр. р. по гр. д. № 2001/08 г. и по гр. д. № 234/03 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Решението на АС, с което искът е отхвърлен до този размер е неправилно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново за уважаване на иска за 1000 лв.; в останалата част до пълния размер от 30 000 лв. въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. отделение