Определение № 70 от 29.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2017 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Ж. С., чрез адв. Н. Г. от САК, срещу въззивно решение № 8247/14.11.2016 г. на Софийски градски съд, постановено по в. гр. д. № 5029/2016 г. в частта, с която е отказано да се извърши промяна в датата на раждане на С. от 10.05.1953 г. на 17.05.1953 г. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решени поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отказ да се обсъди и кредитира Свидетелство за свето кръщене. [община] и С. о. не са изразили становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като са съобразени и изискванията за редовност чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил изцяло решение № III–84-140 от 29.01.2016 г., постановено по гр. д. № 58614 по описа за 2014 г. на първостепенния Софийски районен съд, е отхвърлил е „молбата, подадена от Н. Ж. С., за промяна на рождената й дата от 10.05.1953 г. на 17.05.1953 г.“, на осн. чл. 38, ал. 4 ЗГР. Съдът е приел, че представеното по делото Свидетелство за Свето кръщение, в което единствено е посочена датата 17.05.1953 г. като дата на раждане на молителката Н. Ж. С., няма доказателствена стойност. Посочено е, че считано от 1949 г., факти с правно значение относно гражданското състояние на лицата се удостоверяват единствено с документи, издадени от държавната и общинска администрация, но не и от Църквата. Дата на раждане - 10.05.1953 г. е отразена в акта за раждана и всички официални документи на С.. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът навежда оплакване, че направената от въззивния съд констатация за доказателствената стойност на Свидетелството за Свето кръщение е неправилно. Поддържа, че това разрешение противоречи на други в съдебната практика, а и е нелогично съображението на въззивната инстанция за установяване на датата на раждане с „надлежни доказателства“, след като такива не са съставени. Правен въпрос няма формулиран. Съставът на Върховният касационен съд намира, че следва да допусне касационно обжалване служебно с оглед квалификацията на искането, с което е сезиран съда, евентуално за допустимостта на въззивното решение. Мотивиран от горното, съдът