Определение № 216 от 10.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 238/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал. ІІ изр. 1 от ГПК. Р. С. В. от гр. П. и “В” ЕООД и двамата от гр. П., ул. “. № 8, чрез а. А, са подали частна жалба против въззивно определение № 105/05.02.2009 год. по ч. гр. д. № 86/2009 год. на Пловдивския апелативен съд, с което се оставя без разглеждане частната им жалба, подадена против протоколно определение от 16.12.2008 год. по т. д. № 118/2008 год. на Пазарджишкия окръжен съд, с което не е допуснато изменение на предявения иск на основание чл. 116 ГПК /отм./. В частната жалба се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното определение, като се излагат съображения, че приетото от Пловдивския апелативен съд за недопустимост на частната жалба е неправилно, тъй като определението на ПзОС с което не е допуснато изменение на предявения иск на основание чл. 116 ГПК /отм./ е преграждащо производството по смисъла на чл. 213 б. “а” ГПК /отм./ и затова то подлежи на обжалване пред по-горен съд. Ответникът П. Г. Т., Е. с фирма ”Н” от гр. П., не е заявил становище по реда на чл. 276 ал. І от ГПК. ВКС състав на ІІ т. о. намира че частната жалба е подадена от надлежни страни в срока по чл. 275 ал. І ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че определението на съда във връзка с изменението на иска по реда на чл. 116 ГПК /отм./ не е от категорията на определенията по чл. 213 ГПК /отм./ за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване, а тяхната правилност следва да се преценява при обжалване на постановеното по делото решение. ВКС ІІ т. о. счита, че въззивното определение е правилно. По делото е установено, че с молба от 16.12.2008 год., докладвана в съдебно заседание проведено на същата дата по гр. д.№ 118/08 год. по описа на ОС гр. П., ищецът е поискал да се допусне изменение на иска. ПзОС е отказал, като се е мотивирал, че в молбата за изменение на иска липсва конкретност и формулировката била неясна, както и с оглед защитата на ответника, който е отсъствувал от съдебното заседание на 16.12.2008 год. ВКС състав на ІІ т. о. приема следното: Определението на ОС гр. П. не подлежи на обжалване с частна жалба пред по-горен съд, и затова приетото от Пловдивския апелативен съд за недопустимост на частната жалба, е правилно. Определението на съда с което се отказва допускане на изменение на предявения иск по реда на отм. чл. 116 ал. І ГПК /сега чл. 214 ал. І ГПК/, не прегражда развитието на делото, а и няма изрична законова възможност за неговото обжалване. Законосъобразно е прието от ПАС, че в случая определението по чл. 116 ал. І ГПК /отм./ не попада в кръга на посочените в чл. 213 ГПК /отм./ съдебни актове за които е предвидена възможност за отделното им обжалване, а правилността им може да бъде преценявана в производство по обжалване на постановеното по делото решение. Предвид изложеното въззивното определение като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състав на ІІ търг. отделение на ВКС,