Определение № 402 от 14.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3676/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по постъпила молба вх. № 9009 от 15.08.2017 г. на Американски университет в България – Сдружение с нестопанска цел, [населено място], подадена чрез адв. П. П. и по молба с вх. № 10093 от 25.09.2017 г. на А. Д. Д., чрез процесуалния й представител адв. З. О., с искане за допълване на определение № 239 от 07.08.2017 г. по гр. дело № 3676/2016 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о., в частта за разноските. Ответникът по молбите – Г. Д. П., е депозирал отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, в който е изразил становище за неоснователност на исканията за допълването на определението в частта му за разноските и е направил възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 239 от 07.08.2017 г. на ВКС, състав на гражданска колегия, трето отделение по настоящото дело не е допусната до разглеждане молбата на Г. Д. П. за отмяна на влезлите в сила съдебни актове – решение № 175 от 18.06.2009 г. по гр. дело № 3534/2008 г. на Софийски градски съд, въззивна колегия, IV „д“ отделение и решение от 25.07.2008 г. по гр. дело № 3946/2007 г. на Софийски районен съд, ГО, 36 състав. В посоченото определение на състава на ВКС, чието допълване се иска, не се съдържа произнасяне по исканията за разноски. Подадената от Американски университет в България - Сдружение с нестопанска цел, [населено място] молба по реда на чл. 248 ГПК е постъпила в срок, от легитимирана страна и е процесуално допустима. По същество по същата молба следва да се имат предвид следните съображения: Към постъпилата молба за отмяна по чл. 303 ГПК, молителят е подал отговор, в който е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представени са списък на разноски и доказателства за тяхното извършване, съобразно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС, а именно: адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна помощ, в който е обективирано удостоверително изявление на страната, че е заплатена в брой сума в размер на 8 300 лева. Следователно налице са предпоставките по чл. 284, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото определение и за присъждане на разноски. Същевременно в отговора на молбата по чл. 248 ГПК Г. Д. П. е направил възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер от 8 300 лева и моли същото да бъде намалено до предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. С разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможността да бъде намалено заплатеното от страната възнаграждение на адвокат в случаите, когато то е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. ВКС намира, че реализираната от процесуалния представител на ответника по молбата за отмяна защита в производството по чл. 307 ГПК е предоставена по спор, който не се характеризира с фактическа и правна сложност. По спорните въпроси е налице задължителна съдебна практика, с която са приети правни разрешения по тълкуването на закона. Такива са въпросите относно процесуалната допустимост на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, когато липсват конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по същите норми. Това са и въпросите, които са разгледани в отговора по чл. 306, ал. 3 ГПК. Предвид формираната задължителна съдебна практика отговора на тази въпроси не обуславя фактическа и правна сложност на делото по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че са налице изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане по – нисък размер на разноските. В конкретния случай, договореният и заплатен размер на адвокатското възнаграждение /8 300 лева/ на ответника е прекомерен, съобразно критериите по цитираната разпоредба, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 4, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, същият следва да се присъди, съгласно определения в наредбата размер, възлизащ на 834.90 лв. Подадената от А. Д. чрез адв. З. О. молба по чл. 248 ГПК е постъпила в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С подадения към молбата за отмяна отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК страната е поискала присъждане на сторените по делото разноски. Към молбата не е представено адвокатско пълномощно, нито договор за осъществяване на правна защита и съдействие по образуваното производство за отмяна. Не е представен документ, от който да се установява, че претендираното възнаграждение в размер от общо 6000 лева, действително е заплатено. Съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за правна защита и съдействие следва да бъде указан вида на плащане, а когато заплащането се осъществи по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, съответно когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. Именно поради липсата на представени по делото доказателства за извършени разноски, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без уважение като неоснователна. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение