Определение № 473 от 18.08.2015 г. на ВКС по т. д. № 1404/2015 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. По делото е постъпила молба от М. Й. А. от [населено място] /ответник по частната касационна жалба/ чрез процесуален представител адв. С. Р. М. за допълване на определение № 296 от 12.06.2015г. по ч. т. дело № 1404/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение като Г. Н. Расолков да бъде осъден да заплати на М. Й. А. сумата 500 лв. – разноски за адвокатска защита в касационното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 81 ГПК. Частният жалбоподател Г. Н. Расолков оспорва молбата за допълване на определението по съображения, че не е представен списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Производството по настоящото дело е образувано по частна касационна жалба на бъдещия ответник Г. Н. Расолков срещу определение № 3389/13.02.2015г. по ч. гр. дело № 995/2015г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-15 състав, с което след отмяна на определение от 14.01.2015г. по гр. дело № 1444/2015г. на Софийски районен съд, 40 състав е допуснато обезпечение на бъдещи искове. С определение № 296 от 12.06.2015г. по настоящото ч. т. дело № 1404/2015г. на ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение на СГС. Молбата за допълване на определението на ВКС в частта за разноските е подадена на 15.06.2015г. Молбата за допълване на определение № 296 от 12.06.2015г. по ч. т. дело № 1404/2015г. на ВКС на РБ, ТК, Второ отделение е подадена от надлежна страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок, поради което е допустима. Доводът на частния жалбоподател Г. Н. Расолков за недопустимост на молбата за допълване на определението по съображения, че не е представен списък по чл. 80 ГПК, е неоснователен поради обстоятелството, че разпоредбата на чл. 80, изр. 2 ГПК намира приложение при искане за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските, но не и при искане за допълване на съдебното решение/определение. Молбата за допълване на определението като Г. Н. Расолков бъде осъден да заплати на М. Й. А. направените от последния разноски за касационното производство, е неоснователна. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.12.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Отговорността за разноски не може да бъде реализирана в обезпечителното производство по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение в обезпечителното производство. Отговорността за разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход, тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на правните последици от решението. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение