Определение № 18 от 13.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 5/2012 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на У. АД-София против определение от 21.10.2011 г. по ч.гр.д. № 654/2011 г.на Кюстендилски ОС в частта, с която се е произнесъл по жалбата на Юл. К. от Б. по реда на чл.419,ал.1 ГПК. Ответницата по частната жалба Юл. К. е подала отговор, че същата е неоснователна и претендира за разноски. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение, постановено по реда на чл.419 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. Определенията, с които съдът се произнася по жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл.417 ГПК, не са в кръга на визираните в чл.274,ал.3 ГПК. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на въззивния съд е изчерпан реда за обжалване. Касае се за функционална подсъдност, за която съдът следи служебно. След като законът не допуска правото на касационно обжалване, неправилното посочване от въззивния съд не го създава. Не се касае за неправилно определен срок, а за инстанционен контрол, който се урежда изрично от ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане със законните последици по чл.78 ГПК. Водим от горното, ВКС-І т.о.