Определение № 131 от 13.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4902/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. Г., подадена чрез адв. В. Д., против определение № 226 от 09.05.2024г., постановено по в.ч.гр.дело № 158/2024г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 643/22.02.2024г. по гр.д.№ 78/2024г. на Бургаския окръжен съд за връщане, на основание чл.129, ал.3 ГПК, исковата молба на Т. Г. и за прекратяване на производството по делото. Частната касаторка счита, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като обосновава допускането му до касационно обжалване с основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащо на обжалване пред ВКС въззивно определение. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, като обсъди доводите на страната и взе предвид данните по делото, за да се произнесе по предварителния въпрос за допустимостта на касационното обжалване, съобрази следното: Т. И. П. е подала в Бургаския окръжен съд искова молба, в която твърди, че на 29.10.2007г. ответникът В. Г. П. сключил договор за ипотечен кредит с Банка ДСК ЕАД гр.Царево, по който тя платила над 240 000 лева в качеството си на ипотекарен длъжник и до един момент негова съпруга. Иска ответникът бъде осъден да й плати „над 240 000 лева, ведно с направените разноски и лихва законна от момента на изплащане на всеки от месечните траншове от кредита, считано пет години назад от настоящия момент до окончателното им изплащане“. С разпореждане № 204/18.01.2024г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба и е дал на страната указания да посочи: адреса си; цената на иска; изложи конкретни факти, от които извежда правата си - кои вноски по кредита са погасени от нея и на каква стойност; кредитополучателят погасявал ли е задължения по кредита; какви са били вътрешните отношения между нея и кредитополучателя. Указано е да уточни дали претендира присъждане на сумата 240 000 лева или само на част от погасените задължения „за пет години назад от настоящия момент“; да опише разноските и лихвите, които се претендират като дължими и да се посочат като конкретен размер; да посочи своя банкова сметка и да представи документ за внесена държавна такса в размер 4% върху цената на иска. Указани са последиците от неизпълнението на дадените указания. В предоставения от съда срок упълномощеният адвокат е депозирал молба, в която са посочени адреса и банковата сметка; преповторени са твърденията в исковата молба; уточнено е, че цената на иска е 167 104,14 лева, от която сума ищцата лично платила 137 526,81 лева, а сумата 29 577,33 лева ответникът бил осъден да плати на баща й, но не го направил; остатъкът до 240 000 лева кредитополучателят бил платил сам; ищцата освен като съпруга, плащала и като ипотекарен длъжник и „това са им вътрешните отношения с ответника“. Заявено е искане съдът да определи дължимата държавна такса. С разпореждане № 430/ 07.02.2024г. първоинстанционният съд след като констатирал, че в предоставения срок ищцата е изпълнила само част от указанията, повторно й е указал да: посочи кои вноски е платила и как е образувана сумата 167 104,14 лева; уточни по падеж и размер претендираните лихви и вида и размера на претендираните разходи; уточни защо ответникът дължи сумата 29 577,33 лева и как е образувана; изложи твърдения за вътрешните отношения между нея и ответника, като съобрази нормата на чл.127, ал.1 от ЗЗД и обстоятелството, че са били в брак; представи документ за внесена държавна такса в размер 6 684,17 лева по сметката на ОС-Бургас. Указано е още, че уточненията трябва да бъдат придружени с препис за насрещната страна. Страната отново е предупредена за неблагоприятните последици от неотстраняване на нередовностите на исковата молба. В предоставения срок пълномощникът на ищцата е уточнил, че цената на иска е 100 000 лева, като се съобразява изтеклата 5-годишна давност; заявил е, че ще уточни как е образувана сумата след представяне на документацията от ДСК. Посочил е, че чл.127, ал.1 от ЗЗД не се отнася за процесния случай, тъй като кредитът е ползван от ответника само за негови лични нужди – негов бизнес; уточнението относно падежа и размера на претендираните лихви и разноски ще бъде извършено след представяне на документите от банката. По отношение на сумата 29 577,33 лева е заявено, че ответникът има стар дълг, който бил платен от бащата на ищцата по кредита, а последният е починал. С разпореждане № 643/22.02.2024г. по гр. д. № 78/2024г. Бургаският окръжен съд е приел, че въпреки предоставяните възможности ищцата не е отстранила нередовностите на исковата си молба, поради което е върнал същата и е прекратил производството по делото. С обжалваното пред ВКС определение, съставът на Апелативния съд е споделил изводите на първоинстанционния съд за наличие на основанието по чл.129, ал.3 ГПК, тъй като нередовностите на исковата молба, посочени от ОС в разпорежданията от 18.01.2024г. и от 07.02.2024г. не са отстранени в предоставения срок. Според въззивния съд исковата молба само формално отговаря на изискването на чл.127 ГПК досежно изискуемите реквизити, тъй като цената на иска е неясно посочена, фактите, на които ищцата основава правото си са неясни и неконкретни; неконкретни са и исканията по доказателствата, като не са изпълнени изискванията на чл.127, ал.2 ГПК. Съдът е намерил за точни, ясни и подробни, съобразени с твърденията на ищцата в съответния момент, дадените от ОС указания за отстраняване нередовностите на исковата молба. Приел е, че с представените от ищцата чрез адв.Д. две уточнения, не само не са отстранени недостатъците, но и не е направен опит за отстраняване на част от тях – при посочената трета цена на иска, не са конкретизирани вноските по кредита, за които ищцата твърди, че са погасени от нея, не е посочена и тяхната стойност; не е внесена дължимата държавна такса, независимо, че съдът е указал на ищцата, че следва да заплати държавна такса с разпореждане № 204/18.01.2024г. - 4% върху цената на иска, а с разпореждане № 430 от 07.02.2024 г. - 6 684,17 лева, съобразно посочената от ищцата към този момент цена на иска. Това процесуално поведение на страната според съда представлява бездействие и като резултат е пречка за валидно започване на процеса. С тези мотиви, апелативният съд е потвърдил обжалваното пред него разпореждане на ОС-Бургас. Върховният касационен съд намира, че не е налице основанието по чл. 280, ал.2, предл.3 ГПК. За да постави акта си, съставът на Бургаския апелативен съд е приложил относимите към спора разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Въззивният съд е изложил подробни съображения по спорното пред него обстоятелство - редовна ли е или не подадената от Т. Г. искова молба, като е формирал свои собствени изводи относно съдържанието й, необходимо за разглеждане по същество на предявените искове. Извършил е и дължимата преценка на дадените от състава на окръжния съд указания и ги е намерил за законосъобразни, поради което е приел, че неотстраняването им, въпреки многократно предоставяната на страната възможност, има за последица законосъобразното упражняване от първоинстанционния съд на правомощието по чл.129, ал.3 ГПК да върне нередовната искова молба. По този начин апелативният съд е съобразил трайната съдебна практика на ВКС, според която за да приложи законосъобразно чл.129, ал.3 ГПК, с който текст се санкционира процесуалното бездействие на страната, съдът в съответствие с чл.129, ал.2 ГПК следва да е дал конкретни, точни и ясни указания на ищеца в какво се състоят нередовностите и как следва да ги отстрани; определението по чл.129, ал.3 и ал.4 ГПК се разглежда във функционална връзка и обусловеност с определението по чл.129, ал. 2 ГПК, с което исковата молба е оставена без движение и са дадени указания за отстраняване на нередовността й. По изложените съображения, определението на Бургаския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО