Определение № 9953 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Н. Д., постоянно пребиваващ в Република България, чрез адв. Г. Гълъбова против Определение №30804/19.09.2025 г. на Административен съд София – град, по адм. дело №9848/2025 г., с което съдът е отхвърлил като неоснователно искането на Н. Д., за спиране на изпълнението на Заповед №РД-01-452/12.09.2025 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна и да се разреши спорът по същество, като съдът разпореди спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. В срока по чл. 232 АПК е подадено писмено възражение от директора на Столична регионална здравна инспекция, в което той поддържа, че обжалваното определение на Административен съд София – град е правилно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С Определение №30804/19.09.2025 г. по адм. дело №9848/2025 г. Административен съд София – град е отхвърлил като неоснователно искането на Н. Д., за спиране на изпълнението на Заповед №РД-01-452/12.09.2025 г. на директора на Столична регионална здравна инспекция. Видно е от делото пред АССГ, че лицето е обжалвало и самата заповед на органа, за което е образувано адм. дело №9848/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Посочил е, че спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над този, защитен от ex lege постановеното предварително изпълнение. Касае се за противопоставим интерес на оспорващия, респективно той носи доказателствената тежест за обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК, които той не е доказал с представените към жалбата до съда доказателства. Определението е правилно. Първоинстанционният административен съд правилно е преценил, че не са налице предпоставките за спиране на допуснатото предварително изпълнение на обжалвания административен акт. В конкретната хипотеза предварителното изпълнение следва по силата на закона, защото съгласно чл. 172, ал. 4 от Закона за здравето обжалването на заповедта, с която регистрацията на неконвенционална практика се заличава, не спира изпълнението й. Административният орган е изследвал всички предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК, свързани с причиняване на значителна или трудно поправима вреда за жалбоподателя, установими чрез нови обстоятелства, възникнали след издаването на акта. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК съдът спира изпълнението ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. От данните по делото и от изтъкнатите от жалбоподателя доводи за нанасяне на непоправими щети на здравето на хората не се установяват фактическите и правните основания за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Твърденията за вероятност от настъпване на непоправими вреди, които биха могли да бъдат изведени от съда от контекста на жалбата, не са конкретизирани като вид и размер със съответните доказателствени средства по АПК и не се установява тяхното наличие. Предварителното изпълнение допуснато по силата на закона може да бъде спряно при условията на чл. 166, ал. 4 вр. с ал. 2 АПК, ако би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. По делото от жалбоподателя не са ангажирани доказателства в тази насока. При липса на условията по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта искането за спиране правилно е било отхвърлено от първоинстанционния административен съд. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение