Определение № 1631 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, наименувана „искова молба“, подадена от П. Ж. П., понастоящем в затвора в [населено място], против определение № 6478/10.07.2025 г., постановено по вх. № 8770/23.06.2025 г. по адм. дело № 278/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е върната, съответно оставена без разглеждане, жалба на П. Ж. П., подадена против определение № 2347/07.06.2024 г., постановено по адм. дело № 278/2024 г. по описа на съда. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд се е развило по подадена от страна на П. жалба, вх. номер № 11668/17.06.2025 г. по описа на ВАС, написана върху определение № 2347/07.06.2025 г., постановено по адм. дело № 278/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково. С посоченото определение съдът е изпратил и определение № 1814/26.04.2025 г., и двете постановени по адм. дело № 278/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково, на Председателя на Адвокатска колегия гр. Хасково за определяне на адвокат, който да осъществи допусната по делото спрямо П. Ж. П. правна помощ. Във връзка с горното, административният съд приел, че оспореното определение не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред определенията, които подлежат на обжалване с частна жалба, предвидени в чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК. Същото не е от вида определения, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, нито има законова разпоредба, в която изрично да е посочено, че този вид определения подлежат на обжалване. Поради това, частната жалба, като недопустима за разглеждане, е върната на подателя ѝ. Определението е валидно, допустимо и правилно. Споделя се изложеното от съда, че оспореният съдебен акт определение № 2347/07.06.2025 г. не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл. 215, т. 4 АПК, поради и което правилно частната жалба, подадена против него, е оставена без разглеждане. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 АПК. Определение № 2347/07.06.2025 г. не прегражда развитието на делото по смисъла на чл. 229, ал. 1 АПК. Даже напротив, то е благоприятно за П., поради което обжалването му не е допустимо, което е и още едно основания частната жалба да бъде върната. По горните съображения, административният съд правилно е върнал частната жалба като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради и което обжалваното определение, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,