Определение № 9658 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9358/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена частна жалба на ЕТ „Сън енерджи – Д. Д.“ гр. Стара Загора, предствлявано от Д. Д., подадена чрез адв. Стойчев срещу протоколно определение от 15.06.2026 г., постановено по адм. дело № 1040/2025 г., по описа на Административен съд – Стара Загора (АС гр.Стара Загора). С протоколното определение е спряно производството по адм. дело № 1040/2025 г. по описа на АС – Стара Загора до влизане в сила на съдебен акт по адм. дело № 618/2025 г. по описа на АС – Стара Загора.

Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Основните оплаквания на частния жалбоподател са свързани с липсата на мотиви в обжалваното определение и липсата на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В тази насока се позовава на Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което преюдициалността изисква обективна правна зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено.

Жалбоподателят твърди, че двете дела имат за предмет два самостоятелни административни акта, издадени на различни правни основания. Предмет на адм. дело № 1040/2025 г. е Решение за финансова корекция (РФК), издадено по реда на ЗУСЕФСУ. Предмет на адм. дело № 618/2025 г. е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ), издаден по реда на ЗПЗП и ДОПК.

Счита, че спирането на производството е лишено от смисъл и е в ущърб на процесуалната икономия, тъй като и двата акта на Държавен фонд Земеделие (ДФ „Земеделие“) страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност.

Според частния жалбоподател, спирането на делото му нанася изключително тежки, непропорционални и необратими вреди, с което се нарушават чл. 6 от ЕКПЧ и чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ.

Заявява искане да бъде отменено оспореното определение и да се върне делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез гл. юрк. Димитрова оспорва частната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното протоколно определение административният съд е спрял производството по адм. дело № 1040/2025 г. по описа на АС гр. Стара Загора до влизане в сила на съдебен акт по адм. дело № 618/2025 г. по описа на АС гр. Стара Загора на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че направеното в съдебно заседание искане от гл. юрк. Димитрова за спиране на производството по делото е основателно, с оглед идентичните фактически основания на двата административни акта. Съдът е приел, че е налице основание за спиране на съдебното производство до приключване на производството по адм. дело № 618/2025 г. по описа на АС гр. Стара Загора.

Обжалваното определение е правилно.

Съдът е изложил конкретни мотиви, защо приема, че двете дела са преюдициални и е обосновал обстоятелствата, които налагат спиране на производството по делото.

По делото е установено, че за един и същ проект, по един и същ договор за финансово подпомагане и въз основа на едни и същи фактически констатации, ДФ „Земеделие“ е издал два самостоятелни акта:

1. Решение за налагане на финансова корекция (РФК) № 24/04/1/0/01895/04/02, предмет на спряното адм. дело № 1040/2025 г. С него се налага финансова корекция в размер на 634 856,69 лв. на основание чл. 73 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ).

Като нарушения са посочени липсващи/нефункциониращи активи и неизпълнение на бизнес плана.

2. Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 24/04/1/0/01895/04/02, предмет на адм. дело № 618/2025 г. С него се установява публично държавно вземане в размер на 954 089,55 лв. (пълния размер на субсидията) на основание чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Като нарушения са посочени преустановяване на дейността, неизползване по предназначение, продажба на активите от ЧСИ и др.

По делото не е било спорно, че и двата акта произтичат от едни и същи проверки на място, извършени през юли 2023 г. и ноември 2024 г., и засягат един и същ период на мониторинг. Не е спорно и обстоятелството, че двата акта са издадени в по-голямата си част за едни и същи установени нарушения, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че двете образувани дела са в обективна правна зависимост, в който смисъл е и посоченото от частния жалбоподател Тълкувателно решение № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая процесуалната икономия е обоснована именно от обстоятелството, че ако АУПДВ бъде потвърден, ответникът би могъл да оттегли настоящето си решение за финансова корекция, съответно да се разгледа законосъобразността на решението за финансова корекция, ако бъде отменен АУПДВ.

Производството по адм. дело № 1040/2025 г. по описа на АС гр.Стара Загора правилно е било спряно до влизане в сила на съдебен акт по адм. дело № 618/2025 г. по описа на АС гр. Стара Загора, тъй като разглеждането му зависи от изхода на делото по оспорване на АУПДВ.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че административният съд правилно е приел, че са налице основания за спиране на производството поради наличие на обусловеност между двете дела. Налице е хипотезата на чл.154а, ал.1, т.4 АПК, която по своето съдържание е идентична с посочената от решаващия състав норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Атакуваното протоколно определение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,