Определение № 9776 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10098/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Г. В. К., понастоящем пребиваващ в [заличен текст], против Разпореждане № 27830 от 20.08.2025г., постановено по адм. дело № 6617/2025г. по описа на Административен съд – София -град, с което частната му жалба с вх. № 15978/12.08.2025г., подадена против разпореждане № 25769/29.07.2025г., постановено по същото дело е била оставена без разглеждане. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и моли за отмяната му изцяло, предоставянето му на правна помощ под формата на процесуално представителство от адвокат, определен и назначен по Закона за правната помощ, както и назначаване на преводач. Излага твърдение за лишаването му от достъп до правосъдие и нарушаване на негови основни права поради отказа на първоинстанционния състав да си направи отвод. От ответната страна в исковото производство – Административен съд – София област е постъпило възражение против частната жалба, с което същата е преценена като неоснователна. Изложени са доводи и по съществото на спора. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и е допустима. Подадена е от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него. С обжалваното разпореждане, съдът е оставил без разглеждане частната жалба на К. срещу разпореждане № 25769/29.07.2025г., постановено по същото дело, като е приел, че последното не подлежи на самостоятелно оспорване, доколкото с него исковата му молба е оставена без движение за отстраняване на нередовности. Определението е правилно. Постановено е при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът правилно е отчел, че обжалваното разпореждане не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда възможността за защита на жалбоподателя и по-нататъшното развитие на съдебното производство и на основание чл. 215, т. 4 от АПК е оставил частната жалба без разглеждане. В чл. 229 АПК е посочено, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и в случаите, изрично посочени в закона. С процесното разпореждане са дадени указания за отстраняване на неясноти в исковата молба на частния жалбоподател. Същото нито прегражда развитието на делото, нито е изрично посочено в закона, като подлежащо на обжалване. При наличието на тези обстоятелства съдът е изложил обосновано аргументите си за оставяне на жалбата без разглеждане. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила, като бъде предоставена процесуална възможност на частния жалбоподател да отстрани констатираните от съдебния състав неясноти. Що се отнася до останалите искания за предоставяне на правна помощ, за назначаване на преводач, за отвод на съдебния състав, същите са извън предмета на оспореното разпореждане и по тях следва да се произнесе първоинстанционният съд след връщане на делото в АССГ. В настоящото производство жалбата се разглежда в закрито заседание на база изложените оплаквания от страна на частния жалбоподател единствено срещу оспорения съдебен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,