Определение № 405 от 29.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2011 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 29.04.2011 г. по гр.д. № 5778/2010, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 04.12.2009 г. по гр.д. № 15954/2007, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 255 ГПК (отм.). Недоволни от решението са касаторите К. С. К. и С. М. К., представлявани от адв. Пл. М. от САК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за интереса на длъжника да установи възникването на основание да държи ревандикирания имот след влизането в сила на решението по равандикационния иск, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата [фирма], София, представляван от юрк. Г. Г. я оспорва, като счита, че повдигнатият въпрос няма претендираното значение, а въззивното решение е по същество правилно, тъй като дори да се приеме, че наемно правоотношение е възникнало, то в последствие е прекратено. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са държали имота без основание, но като са заплатили предложената от ответника наемна цена те са приели с конклудентни действия предложението му за сключване на наемен договор, който обаче е прекратен по-късно с предизвестие от наемодателя. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но той не е решен в противоречие със задължителна практика на Върховния касационен съд (в представените тълкувателни решения са решени други правни въпроси) нито се разрешава противоречиво от съдилищата (съдебна практика в обратен смисъл не е представена). Той няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че длъжникът има интерес да установи с иск по чл. 255 ГПК (отм.) съществуването на материално право, което изключва изпълнението на притезанието на кредитора. Евентуалното възникване на такова право е без значение, ако до приключване на съдебното дирене то е прекратено и следователно вече не съществува. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение