Решение № 13552 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2014 г.

Решение № 13552 от 12.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4677/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Сортиро" ЕООД, чрез адв. Томова - процесуален представител, срещу решение № 129 от 28.01.2014 г. постановено по адм. дело № 781 по описа за 2013 г. на Административен съд - Благоевград. Касационният жалбоподател сочи, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че са налице касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че дружеството не дължи такса за притежавания от него недвижим имот. За разлика от данъчното задължение, което е задължително по силата на закона, таксата за битови отпадъци предполага насрещна престация. Не е сведена до знанието на дружеството заповед на кмета по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Описаните в чл. 63 от ЗМДТ дейности трябва да бъдат реално предоставяни. В процесния недвижим имот не се намират сгради, които да са изградени или се експлоатират. Имотът не е застроен. Не се предават никакви отпадъци, които да налагат сметосъбиране и сметоизвозване. Съгласно чл. 7 от ЗМДТ, местните такси се определят въз основата на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. От изложеното по-горе може да се направи извод, че в общинския бюджет не са залегнали разходи по предоставянето на услугата, свързана с имота на дружеството, с оглед на което разходи не са направени. Таксата за битови отпадъци се състои от три компонента. Първите два предполагат наличието на битови отпадъци, каквито в процесния имот не са налице. Формулировката на текста на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ може да породи съмнения, относно обстоятелството, дали думата "такива" се отнася до битовите отпадъци или до депата и съоръженията. Не се дължат определените с акта лихви, още повече, че дружеството не е изпаднало в забава за плащане. ЗМДТ не определя падеж на задълженията за такса битови отпадъци. Дружеството не е надлежно уведомено за дължимите суми и срока, в който същите следва да се платят, поради което падежът се определя с получаването на уведомление по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ, едва след което, при неизпълнение, се дължат лихви. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени оспорения административен акт. Ответникът - Началникът на отдел "Приходи" при община "Банско", чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила оспореното решение по съображения подробно изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е изменил, по жалба на "Сортиро" ЕООД, акт за установяване на публично общинско вземане (АУПОВ) № ТБО000018 от 14.06.2013 г., издаден от Николина Димитрова Толина - "главен специалист" в отдел "Приходи" при община Банско, с който по отношение на дружеството е установено задължение за такса битови отпадъци (ТБО) за 2011 г. и 2012 г. общо в размер на 674, 28 лв. от които главница 595,56 лв. и лихва 78,72 лв. до 14.06.2013 г., като е намалил размера на лихвата на 77,40 лв. и съответно общия размер на задължението на 672,96 лв. и е осъдил е "Сортиро" ЕООД да заплати на община Банско 350, 00 лв. - направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че "Сортиро" ЕООД е собственик на поземлен имот № 028010 по Картата на възстановената собственост (КВС) на землището на гр. Банско, м."Карантията", който имот не е застроен. Имотът е деклариран с декларация вх. № 1101 от 11.06.2010 г. На 14.06.2013 г. е издаден АУПОВ № ТБО000018 от Толина - главен специалист в отдел "Приходи" при община Банско, с който по отношение на дружеството е установен размер на задължения за ТБО и лихви за недвижимия имот, за 2011 г. и 2012 г., както следва: главница 297,78 лв. за 2011 г. и лихва към 14.06.2013 г. - 54,78 лв.; главница 297,78 лв. за 2012 г. и лихва към 14.06.2013 г. - 23,94 лв. АУПОВ е оспорен от дружеството и потвърден с решение изх. № 33-02-2158 от 29.08.2013 г. на началника на отдел "Приходи" в община Банско. Границите на районите и вида на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ за 2011 г. са определени със заповед № 09-317 от 29.10.2010 г., а за 2012 г. със заповед № 09-313-1 от 17.11.2011 г. От заключението по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, е установено, че размерът на дължимата ТБО за 2011 г. е 297, 78 лв. - главница, а за 2012 г. 297,78 лв. - главница. Лихвата върху начисленото вземане към датата на издаване на оспорения акт е общо в размер на 77, 40 лв. Вещото лице е установило, че дружеството не е подавало декларации по чл. 17, ал. 4 и ал. 6 от Наредбата на общински съвет Банско за администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата) за 2011 г. и 2012 г. Облагането е извършено по декларация по чл. 17 от ЗМДТ с декларирана отчетна стойност на имота - 148 887,56 лв. Общината е правила разходи за сметосъбиране, сметоизвозване, снегопочистване, поддръжка на депо и териториите за обществено ползване, но разходни документи конкретно за процесния имот не са издавани, тъй като извършените услуги се заплащат на определен период общо. Сключени са договори с фирми изпълнители. От заповед № 120 от 17.08.2009 г. на директора на РИОСВ - Банско се установява, че експлоатацията на депо за твърди битови отпадъци на община Банско е преустановена. От решение № 119 по протокол № 6 от 23.07.2009 г. на общински съвет - гр. Разлог, се установява, че общинският съвет е дал съгласие община Банско да депонира неопасни (битови) отпадъци на действащото общинско депо в гр. Разлог до изграждане на регионално депо. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУПОВ е издаден от компетентен орган, в надлежна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Анализирайки относимата правна уредба - чл. 10, чл. 11, чл. 62, чл. 63, чл. 64, чл. 71, от ЗМДТ и чл. 8 от Закона за устройство на територията, е изложил, че за да бъде квалифициран имота като земеделска земя е необходимо да е предназначен за земеделско производство и да не се намира в строителните граници на населените места и селищните образования, определени с подробен устройствен план (ПУП) или околовръстен полигон. В случая се касае за имот в регулационните граници на гр. Банско. С обжалвания акт размер на задължение за ТБО по компонент "сметосъбиране и сметоизвозване" не е определян, тъй като имота е незастроен и тези услуги не се предоставят. Относно таксата за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съдът е изложил, че тя се заплаща поради принадлежност на имота към територията на дадената община и поддържането на териториите за обществено ползване в същата община и не се събира само, когато услугата не се предоставя от общината, като е без значение обстоятелството дали недвижимият имот се ползва или не. За дължимостта на таксата за тази услуга е необходимо услугата да е извършвана по отношение на обществените територии в населеното място, в което се намират недвижимите имоти, а не конкретно по отношение на самите имоти. Приел е, че от приложените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е видно, че за 2011 г. и 2012 г. на цялата територия на гр. Банско е било организирано извършване на услугата поддържане чистота на териториите за обществено ползване, включително и в м. "Карантията", землището на гр. Банско, поради което не е налице условието по чл. 71, т. 2 от ЗМДТ за освобождаване от задължението за таксата за тази услуга. Приел е, че таксата за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци по чл. 71, т. 3 от ЗМДТ е дължима от дружеството, тъй като има реално съществуващо и използвано депо за съхранение и обезвреждане на отпадъци. Приел е за неоснователен доводът на жалбоподателя за немотивираност на АУПОВ и за недължимост на установените с него лихви. Предвид всичко изложено е счел, че жалбата е основателна само по отношение на определения размер на дължимата лихва и в тази част процесният акт следва да се измени, като се намали размерът на дължимата лихва от 78,72 лв. на 77,40 лв., предвид заключението на вещото лице. Решението е правилно. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, такса битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 66 от ЗМДТ, таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности (т. 1 - т. 4). По силата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Правилно първоинстанционният съд е приел, че "Сортиро" ЕООД, на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ вр. с чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ се явява задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, описан в подадена от дружеството декларация. Налице са заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в която са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. Декларираният имот, за който ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедта райони. Размерът на ТБО за имота за 2011 г. е определен в съответствие с приложение № 1, т. 2.2. от представената по делото Наредба на Общински съвет Банско за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Наредбата, в представената по делото редакция, е последно изменена и допълнена с решение № 851 от 27.01.2011 г., в съответствие с § 25, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗМДТ (обн. ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп., бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.). Видно от сайта на Общински съвет - Банско, налице са и последващи изменения на Наредбата, касаещи процесния период, последното от които е направено с решение № 103 от 22.12.2011 г. на Общинския съвет, но размера на ТБО за нежилищни имоти на фирми (т. 2.2. от приложение № 1) е останал непроменен. Предвид това размерът на ТБО за имота притежаван от дружеството е законосъобразно определен както за 2011 г. и за 2012 г., в съответствие с т. 2.2. от приложение № 1 към Наредбата, съгласно която, за услугата по поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, таксата е в размер на 2 промила за целия процесен период. Таксата е определена върху отчетната стойност на имота 148 887, 56 лв., по правилата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, като видно от АУПОВ, са установени задължения само за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. С АУПОВ за имота на дружеството не е определена такса за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения. Посоченото е в съответствие с чл. 16, ал. 6, т. 2 от Наредбата, съгласно която не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения за всички незастроени имоти, намиращи се в границите на районите, обявени със заповедта на кмета на общината по чл. 17, ал. 2. Поради това необосновани и несъответни на данните по делото се явяват изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на АУПОВ, в частта досежно определени задължения по този компонент от ТБО. Те обаче не се отразяват на крайния извод за законосъобраност на решението. Според дружеството незаконосъобразността на АУПОВ, съответно - на обжалваното решение се основава на това, че ТБО не се дължи, тъй като процесният имот е незастроен, не е бил ползван през спорния период, не е генерирал отпадъци и по отношение на него не са ползвани услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Във връзка с тези възражения, следва да се посочи, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не е обвързана с конкретен имот, а целта на нейното предоставяне обслужва интересите на населението на цялата община, свързани с поддържане на чистотата на териториите и обезвреждането на отпадъците, генерирани от жизнената дейност на населението и от съответните сгради, изградени на територията й. Паради това, правилно от първоинстанционния съд е прието, че е без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга обстоятелството дали имотът е бил ползван и дали генерира битови отпадъци. В случая по делото са представени доказателства - договор за възлагане на обществена поръчка, актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане работи, включително за снегопочистване, метене и извозване (машинно и ръчно), фактури за извършени плащания, за процесния период, от които може да се направи обоснован извод, че тази услуга реално е извършвана. Поради това правилен е изводът на съда, че за календарните 2011 г. и 2012 г. се дължи ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 9 от ДОПК, вземанията за ТБО и вземанията за лихви върху тях са публични общински вземания. За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон (чл. 175 от ДОПК). Сроковете за заплащане на ТБО са изрично регламентирани. Съгласно чл. 16, ал. 2 от Наредбата таксата се заплаща на вноските и сроковете за заплащане на данъка върху недвижимите имоти. Видно от чл. 28, ал. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. Поради това при неплащане на ТБО в срок задълженото лице изпада в забава и дължи лихва. Неуведомяването му по чл. 69, ал. 2 от ЗМДТ не е от значение за съществуването и изискуемостта на вземането за ТБО, предвид което законосъобразно административният съд приел, че невнесените в срок местни такси по силата на чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 9б от ЗМДТ се събират заедно с лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, съдът следва да се произнесе по заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски. Искането е направено преди даване ход на делото по същество. Към него е приложен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, като от ответника по делото е претендирана сумата от 360, 00 лв. - адвокатски хонорар. С цел доказване на претендираните разноски е представен договор за правна помощ № Д-00-1132 от 30.09.2014 г., сключен между община Банско - доверител и Адвокатско дружество "Андрей Делчев и партньори" - довереник. Съгласно чл. 1 от договора доверителят е възложил, а довереникът - приел да извърши правни консултации и да осигури процесуално представителство и защита на доверителя в качеството му на ответник по адм. дело № 4677/2014 г. по описа на ВАС. В договора не е уговорено дължимото на довереника възнаграждение и начин на заплащането му (чл. 2 от него касае възнаграждение за процесуално представителство и защита пред Районен съд - София). За доказване на претендираните разноски е представена и данъчна фактура № 0000000610 от 30.09.2014 г. издадена от Адвокатско дружество "Андрей Делчев и партньори", видно от която, за осъществени правни консултации и процесуално представителство съгласно договор № Д-00-1132 от 30.09.2014 г. във връзка с адм. дело № 4677/2014 г. на ВАС на дружеството се дължи възнаграждение в размер на 360, 00 лв. с ДДС. Като начин на плащане във фактурата е отбелязано, че то следва се извърши по банков път, като е посочена и банковата сметка на дружеството. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Предвид посоченото съдът намира, че от представените от ответника доказателства, не се установява действителното извършване на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Издаването на данъчната фактура, след като в нея не е отразено плащане в брой, не означава, че страната по делото фактически е направила разхода. Фактурата е доказателство за настъпило данъчно събитие, но не и за извършено плащане. Поради това данъчната фактура не може автоматично да се признае за годно доказателство, което да докаже разход на страната по делото. Представеното след приключване на съдебното заседание (на 14.10.2014 г.) извлечение от сметката на адвокатското дружество е несвоевременно представено и не може да бъде взето предвид при извършваната от съда преценка за основателността на искането. Предвид изложеното искането на началника на отдел "Приходи" при община Банско за присъждане на разноски се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение