Определение № 29 от 05.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 1193/2020 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Постъпила е молба от НЗОК за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в постановено на основание чл.233 ГПК по настоящото дело определение № 255 от 23.02.2020г. В молбата се иска вместо „т.д. № 5056/2019г. на САС“ да бъде изписано „т.д. № 5614/2019г. на САС“ и вместо решение № 1138 от 21.06.2019г. по т.д. № 206/2019г. на СГС“ да бъде изписано „решение № 1266 от 11.07.2019г. по т.д. № 1578/2018г. на СГС“. Ответникът по молбата не депозира отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, приема следното: В определение № 256 от 23.02.2020г. по настоящото дело ВКС не е допуснал очевидна фактическа грешка при посочване на въззивното дело, по което е постановено въззивното решение, и при посочване на първоинстанционното дело и решение, които се обезсилват. В определението правилно е посочено, че се обезсилва решение № 205 от 20.01.2020г. по т.д. № 5614/2019г. на Апелативен съд – София и потвърденото с него решение от 11.07.2019г. по т.д. № 1578/2018г. на СГС. Невярно е твърдението в молбата по чл.247 ГПК, че ВКС е посочил други номера на делата, съответно дата и номер на първоинстанционния акт. С оглед изложеното молбата по чл.247 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, на основание чл. 247 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение