Определение № 10293 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2026 г.

ВАСТрето отделение19.10.2026 г.докладчик Мария Попова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 7302 от 05.06.2026г., постановено по адм. дело № 2948/2025г. по описа на Административен съд- Варна. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА /п/ МАРИЯ ПОПОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Е. С. от гр.Варна против определение № 7302 от 05.06.2026г., постановено по адм. дело № 2948/2025г. по описа на Административен съд- Варна, ХХVІ с-в, с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.д. № 5276/16.03.2026г., подадена от С. против разпореждане №3008/11.03.2026г., постановено по същото дело. В частната жалба се излагат подробни доводи за несъгласие с обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане частната жалба на С. Е. С. против разпореждане №3008/11.03.2026г., постановено по същото дело, като е приел, че това разпореждане не подлежи на обжалване по аргумент от разпоредбите на чл.236 вр. с чл.213а,ал.2 и чл.215, т.4 от АПК, тъй като то не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Определението е правилно. Така постановеното определение е обосновано, тъй като е съобразено с доказателствата по делото и е законосъобразно като съответно на законовите разпоредби на чл. 242 и чл. 242а, във връзка с чл. 213а, ал. 1 от АПК. Производството по делото е приключило с определение № 844/22.01.2026г., с което на осн.чл.159 т.4 и чл.158 ал.3 от АПК е оставен без разглеждане като процесуално недопустим иск с пр.осн.чл.128а вр.чл.128 ал.1 т.8 от АПК, предявен от С. Е. С., [ЕГН], от гр.Варна, за обявяване нищожността на решение № 9330/21.10.2002г по адм.д. № 2084/2002г на ВАС-София, 5-членен състав, и образуваното по него производство по делото е прекратено. Против прекратителното определение е постъпила частна жалба с вх.д. № 3769/24.02.2026г. С разпореждане № 2974/10.03.2026г., частната жалба е оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса и приподписване от адвокат. Процедурата по отстраняване на нередовностите по частната жалба все още не е приключила. Видно от данните по делото, съобщението е изпратено двукратно на електронния адрес на С. и въпреки постъпилото автоматично съобщение от оператора, че пратката е успешно доставена до пощенската кутия на С., до 05.06.2026г., той не е потвърдил получаването й. С разпореждане от 05.06.2026г., съдът е разпоредил разпореждане № 2974/10.03.2026г. да се връчи на С. на постоянния му адрес в гр.Варна. С молба от 16.06.2026г., С. е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 16 евро по сметка на ВАС, но не е изпълнил указанието за приподписване от упълномощен юрист. С разпореждане от същата дата, съдът е разпоредил касационната частна жалба да му се докладва на 22.06.2026г., когато изтича срока за отстраняване на нередовностите на частната жалба предвид факта, че разпореждане № 2974/10.03.2026г. след няколко неуспешни опита е връчено на неговата майка на постоянния посочен адрес в гр.Варна на 12.06.2026г. Тук е мястото да се отбележи, че именно евентуалното определение, с което частната жалба се оставя без разглеждане поради неотстраняване на нередовностите е съдебният акт, който ще подлежи на обжалване пред ВАС, защото с него се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство. Няма данни, частният жалбоподател да е отстранил нередовностите на касационната частна жалба съобразно дадените му с разпореждане № 2974/10.03.2026г., а междувременно делото е изпратено на ВАС за произнасяне по компетентност по частна жалба против определение N 7302 от 05.06.2026г., с което е оставена без разглеждане частна жалба вх.д. № 5276/16.03.2026г., подадена от С. против разпореждане №3008/11.03.2026г., постановено по същото дело. С разпореждане №3008/11.03.2026г съдията-докладчик е оставил без разглеждане повторно подадена молба с.д. № 4870/10.03.2026г. от С. Е. С., идентична по съдържание с молба с.д. № 3600/23.02.2026г., за връчване на прекратителното определение №844/22.01.2026г по делото по реда на чл.137 от АПК. От съдържанието на тези молби става ясно, че С. твърди нередовно връчване на прекратителното определение поради факта, че му е връчено по електронен път и и ска на осн.чл.137 от АПК да му се връчи лично срещу подпис. В същото време, обаче с молба от 22.01.2026г. посочва, че определение № 844/22.01.2026г. е получено от него на 21.02.2026г., с което мотивира спазването на 7-дневния срок за обжалването му. Процедурата по обжалване на прекратителното определение не е приключила поради неотстраняване на нередовностите в частната жалба по подробно описаните по-горе обстоятелства. И по двете молби- с.д. № 3600/23.02.2026г. и с.д. № 4870/10.03.2026г., съдията-докладчик вече се е произнесъл с разпореждане № 2973/10.03.2026г. и ги е оставил без разглеждане като е приел, че искането, съдържащо се в тях е безпредметно предвид изричното признание за надлежно връчване на прекратителното определение на 21.02.2026г. В разпореждане № 3008/11.03.2026г. изрично е указано, че то не подлежи на обжалване – понеже не прегражда пътя на производството. Съдът правилно е отчел, че определение N 7302 от 05.06.2026г., с което е оставена без разглеждане жалбата на С. против разпореждане № 3008/11.03.2026г. не подлежи на обжалване, тъй като с него също не се прегражда възможността за защита на жалбоподателя и по-нататъшното развитие на съдебното производство и на основание чл. 215 т.4 от АПК е оставил частната жалба без разглеждане. В чл. 229 АПК е посочено, че на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството с изключение на определенията по чл. 213а, ал. 7 от АПК и в случаите, изрично посочени в закона. Процесното разпореждане нито прегражда развитието на делото, нито е посочено в закона, като подлежащо на обжалване. По изложените мотиви, настоящият състав намира, че постановеното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

Цитирани разпоредби

15