Определение № 3457 от 04.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1757/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С молба вх. № 7128/24.04.2024г. касатора Ц. И. Ц. искаизменение в частта по разноските на решение № 189/25.03.2024г. по настоящото дело. Твърденията, с които молбата е обоснована, са че с уважаването на иска на Ц. И. Ц. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД по чл. 432 КЗ до сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществените вреди от ПТП от 30.06.2020 г., ведно със законната лихва от 07.04.2021 г., настоящият състав е определил отговорността на страните за разноските в касационното производство, но е пропуснал да отмени въззивното решение в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да възстанови разноски на ответника пред първата и втората инстанция над дължимото, включително да определи възнаграждението на адв. Кр. П., осъществил безплатното процесуално представителство на ищеца при условията по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗА – чл. 38, ал. 2 ЗА и пред тези инстанции. Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ответник и по молбата, възразява, че е неоснователна. Настоящият състав намира, че твърденията в молбата са верни, а пропускът в касационното решение да определи и отговорността на страните за разноските пред първата и втората инстанция, включително възнаграждението на адв. П., е поправим по реда и условията на чл. 248 ГПК. Предявеният иск е с цена 25 000.00 лв. и е неоснователен в размера над 10 000 лв. Пред първата инстанция ответникът е направил разноски, изразени в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение, за сумата 600.00. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да му възстанови сумата 360.00 лв. – част от адвокатското възнаграждение, определена според съотношението на неоснователната част към пълния предявен размер на иска. Първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен в размера до 18 000 лв., е обжалвано от ответника, а искът е основателен в размера до 10 000 лв. Пред втората инстанция ответникът е направил разноски, изразени във внесената държавна такса 360.00 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да му възстанови сумата 160.00 лв. – част от таксата, определена според съотношението на основателната част от жалбата към обжалваната част от първоинстанционното решение. Адвокат Кр. П. е оказал безплатно процесуално представителство на ищеца в производството пред първата и втората инстанция. Искът е частично основателен в размера от 10 000.00 лв. и на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ЗА касационният състав следва да определи адвокатско възнаграждение. Адв. П. е изготвил исковата молба, с която на 09.08.2021 г. е предявил иска по чл. 432 КЗ в размера 25 000.00 лв., заявявайки да е частичен. Исковата молба е редовна, а в нея са направени всички доказателствени искания в установяване на релевантните факти, за които тежестта е на ищеца. Адв. П. е участвал активно в трите проведени открити съдебни заседания пред първата инстанция. Участвал е в процеса на събиране на допуснатите доказателства, в приемането на заключенията на изслушаните САТЕ и СМПЕ, в разпита на допуснатия и доведен по негово искане свидетел. Представил е писмена защита. От друга страна, делото е със сравнително ниска степен на правна и фактическа сложност. При отчитане на тези обстоятелства касационният състав определя възнаграждението за оказаното от адв. П. процесуално представителство на ищеца пред първата инстанция за сумата 1 000 лв. Първоинстанционното решение, с което искът е бил уважен до сумата 18 000 лв., е обжалвано от ответника. Във въззивната жалба оплакванията са били единствено по размера с довод, че е обезщетението е определено в нарушение по чл. 52 ЗЗД. Адв. П. не е представил писмен отговор на въззивната жалба. Явил се е в единственото проведено от втората инстанция открито съдебно заседание и е заявил бланкетно, че жалбата е неоснователна. С въззивното решение искът неправилно е уважен до размера от 2 500 лв. При отчитане на минималния обем на оказаната безплатна правна помощ, касационният състав определя възнаграждението за процесуалното представителство на ищеца пред втората инстанция за сумата 100.00 лв. Въпреки че искът е основателен в размера от 10 000 лв., а ищецът е освободен от внасяне на такси и разноски, настоящият състав е пропуснал да определи таксите и разноските в първоинстанционното производство, които ответникът дължи (чл. 78, ал. 6 ГПК). Касационното решение следва да бъде съответно изменено и в тези части, като на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът бъде осъден да заплати сумата 400.00 лв. – таксата по чл. 2 от Тарифата за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК, и сумата 430.80 лв. – част от направените от бюджетни средства разноски по допуснатите и изслушани заключения на САТЕ и СМПЕ, определена според съотношението на основателната част към предявения размер на иска При тези мотиви, съдът