Решение № 275 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 43/2011 г.

Решение № 275 от 25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 43/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на В. М. В. против въззивното решение от 30.06.2010 г. по гр. д. № 12014/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 3.02.2009 г. по гр. д. № 17957/2006 г. на Софийския районен съд в частта му досежно квотите на съделителите и определил същите в размер на по % ид. ч. за всеки от тях в допуснатия до делба недвижим имот в [населено място], представляващ пл. № * в кв. 25, [жк]с площ от 410 кв. м., с построените в него жилищна сграда с пристройка и гараж. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и иска отмяната му, като претендира и направените по делото разноски. Съделителите Ц. В. П., П. В. И. и С. В. З., чрез пълномощника им адв. Н. В., оспорват касационната жалба. С определение № 426 от 29.04.2011 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантния за спора въпрос за преобразуващото действие в имуществените отношения между бивши съпрузи на съдебно решение, с което е уважен иск на единия против другия по чл. 52 (отм.) ЗЛС и зачитане на правните му последици, като е прието, че произнасянето на въззивния съд е в противоречие с ТР № 110/68 г., в което е прието, че решението по чл. 52 ЗЛС съставлява присъдено нещо досежно имуществените отношения между съпрузите относно имуществото, предмет на това решение. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: При установените факти по делото за придобиването на описания в нотариален акт № */1950 г. за продажба недвижим имот от В. П. И. по време на брака му със С. С. Д., прекратен с развод с решение от 24.11.1958 г. и решение от 29.08.1963 г. по гр. д. № 284/63 г. на СНС, с което е признато за установено, че С. Д. е собственик на % ид. ч. по иск по чл. 52 ЗЛС против В. И., който е осъден да й предаде тази част или да й заплати равностойността, въпросът, поставен по делото за действието на това решение и зачитане на правните му последици е релевантен за изхода на спора за частите в съсобствеността с оглед прехвърлителната сделка на % ид. ч. от С. Д. на ответника с представения по делото нот. акт № */2005 г. и наследствено правоприемство от починалия на 16.07.89 г. В. И. Наследници по закон на последния са ищците по делото и М. В. П., разпоредила своята наследствена част чрез договор за продажба на наследството от 31.03.2005 г. в полза на ответника. С оглед на това същият е претендирал да притежава 5/8 ид. ч. от имота, срещу което му твърдение ищците са възразявали с довод за индивидуална собственост на имота от наследодателя им В. И. ТР № 110/68 г. на ОСГК на ВС има за предмет тълкуване по въпроса за съдбата на влезлите в сила решения, с които на основание чл. 52 (отм.) ЗЛС е определена част на единия съпруг в придобиванията на другия или пък е прието, че единият съпруг не е допринесъл нищо в придобиванията на другия, ако бракът им е бил заварен от СК от 1968 г., с който се установява общност на съпрузите за придобитите по време на брака вещи и права върху вещи, указани в чл. 13 от кодекса с оглед предвиденото в чл. 103 разпростиране на тази общност и върху имущества, придобити до влизането му в сила, независимо на чие име са били придобити те. Прието е, че тези влезли в сила решения по чл. 52 ЗЛС, постановени по време на брак, който не е бил прекратен до влизане в сила на СК/68 г., запазват действието си, когато имат за предмет имущества, които съгласно чл. 13 от СК не се включват в имуществената общност на съпрузите, а за останалите се приема, че се включват в общността на основание горната разпоредба от кодекса, изключваща разделността между съпрузи, освен изрично предвидените /придобити по наследство, дарение, вещи, които служат на единия съпруг за обикновено лично ползуване или за упражняване на занятие/. В настоящия случай бракът между В. И. и С. Д. е прекратен преди влизане в сила на СК/68 г., сега отм. - през 1958 г., но въпросът за зачитане силата на присъдено нещо на решението по чл. 52 ЗЛС по отношение имуществените им отношения във връзка с придобития през 1950 г. чрез покупко-продажба на името на първия недвижим имот намира разрешение с оглед мотивите на цитираното ТР относно характера на иска като конститутивен. С уважаването му ищецът става собственик на съответната част от имуществото на другия съпруг. В случая придобиването е станало по време на брака и с влязло в сила решение по предявен на това правно основание иск бившата съпруга С. Д. е призната за собственик на % ид. ч. от имота, като възраженията на ищците за нищожност на решението и придобивна давност са неоснователни. Такива са и доводите им за липса на идентичност на имота, предмет на настоящето дело, с този по влязлото в сила решение по иска по чл. 52 ЗЛС, тъй като факта на присъединяване на имот към първоначалния придобит такъв, по силата на делба, пристрояването на къщата и строежа на гаража са ирелевантни обстоятелства за притежаваното от бившата съпруга вещно право на собственост върху признатата й със съдебното решение идеална част от имота, съгласно настоящия му статут. Поради това и разпоредителната сделка с тази част през 2005 г. в полза на ответника В. В. е породила вещнопрехвърлително действие. Направеният от въззивния съд извод за незачитане на конститутивния ефект на решението поради неустановеност в диспозитива му е неправилен, поради нарушение на материалния закон, поради което и обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. В решението е постановено признаването на идеалната част на С. Д. от имота, предмет на покупко-продажбата по нот. акт от 1950 г., като осъждането на бившия й съпруг за предаването й или заплащане на паричната равностойност, при липса на данни да е изпълнено, е ирелевантно по отношение признатото й материално право. Към момента на смъртта на В. И. в наследство е останала притежаваната от него % ид. ч. от имота /същият приживе не се е позовал на придобивна давност по отношение на останалата % ид. част, поради което и наследственото правоприемство обхваща само притежаваното от него вещно право/. Наследниците му по закон са четирите дъщери, всяка от тях по наследство придобива по % ид. от неговата % ид. от имота, или по 1/8 ид. ч. Ответникът, сега касатор, се легитимира като собственик на притежаваната от М. П. наследствена част по договора за продажба на наследство, както и на придобитата с нот. акт № 14/2005 г. от С. Д. % ид. ч., поради което и общо притежава 5/8 ид. ч., а ищците - всяка от тях по 1/8 ид. ч. по наследство от баща им. При тези квоти следва да се допусне делбата след отмяна на въззивното решение, като с оглед този изход на делото на касатора се присъдят и направените в настоящето производство разноски в размер на 280 лв. Поради изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение