Решение № 170 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2008 г.

Решение № 170 от 11.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 247 от ГПК. Постъпила е молба от 19.08.2010 г. подадена от Р. И. С. за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 301 от 21.04.2009 г. по настоящото гр. д. № 1040/2008 г. на ВКС, I гр. о., изразяваща се в това, че в мотивите на решението на стр. 2 съдът е посочил като безспорно платена с пощенски записи сумата 2940 лв., вместо 2490 лв. Ответниците по молбата С. Д. С. и М. С. Д. я оспорват, тъй като няма противоречие между мотиви и диспозитив, а и при новото разглеждане на делото съдът е изходил от констатациите на назначената ССЕ. Съдът, като прецени молбата и данните по делото, намира следното: Иска се поправка на съдебен акт - решението на ВКС при първото касационно разглеждане на делото. По спора вече е постановено решение на въззивния съд след връщане на делото за ново разглеждане с решението, чиято поправка се иска и въззивното решение не е допуснато до касационен контрол с определение от 09.08.2010 г. поради необосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Молбата е подадена след постановяване на това определение. При постановяване на решението при първото касационно разглеждане на делото, при възпроизвеждане мотивите на възивния съд за постановяване на решението, съставът на ВКС е посочил сумата, преведена с пощенски записи на 09.05.2003 г. в размер на 2940 лв. Тази констатация е направил съда при първото възивно разглеждане на делото /на л. 2- гръб/ В този смисъл в мотивите няма погрешно изписване на сумата. В диспозитива на решението на ВКС изобщо сумата не е посочвана, защото решението е отменено и делото е върнато за ново разглеждане. Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът е формирал воля в мотивите на решението, но погрешно я е изразил в диспозитива му. Както вече се посочи, в решението на ВКС при първото касационно разглеждане на спора съдът не е изразявал воля по повод посочената сума, а е възпроизвел констатация на въззивния съд. Касационната проверка няма за предмет установяване на фактическата обстановка. Касационната инстанция проверява изводите на въззивната инстанция. Затова съдът изобщо не е излагал в решението си свои констатации относно това какъв размер от сумите за уравнение са платени с пощенски записи, поради което няма противоречие между мотиви и диспозитив. По изложените съображения не е налице очевидна фактическа грешка в първото касационно решение, поради което молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение