Определение № 38 от 11.03.2016 г. на ВКС по н. д. № 211/2016 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. С разпореждане № 841/28.01.2016 г., постановено по НАХД № 380/2016 г., Районният съд – Варна прекратил съдебното производство по делото и изпратил същото по компетентност на Районен съд- Петрич. С определение № 139/17.02.2016 г. по НАХД № 99/2016 г. РС – Петрич прекратил съдебното производство по делото и повдигнал спор за подсъдност пред ВКС. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че делото е подсъдно на РС – Петрич. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, относими към разрешаването на спора за подсъдност, установи следното: Производството по делото е било образувано пред РС - Варна по жалба на [фирма] срещу наказателно постановление № 23-0001250/01.12.2015 г. на Началник на Областен отдел „АА”, [населено място], с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 1500 лева за извършено нарушение на чл. 11б, т. 13 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТИТС. Спорът между съдилищата е за мястото, където е било извършено нарушението. Съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението – чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 42, ал. 1 от НПК, а съгласно чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН - наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, дата и мястото на неговото извършване. Обстоятелствената част на цитираното наказателно постановление съдържа неяснота относно мястото на инкриминираното нарушение. Посочено е последователно – че нарушението е извършено на 02.09.2015 г. около 08,45 часа, в (населено място), а после и в [населено място], където се намира една от лабораториите на дружеството. При тези данни компетентността на Районен съд – Варна да реши делото се потвърждава от разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 84 във вр. с чл. 59, ал.1 от ЗАНН. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК