Определение № 439 от 23.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3424/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Д. Д. срещу определение № 208 от 29.09.2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 265/2020 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу разпореждане № 1083 от 03.08.2020 г. по в.гр.д. № 184/2018 г. по описа на Окръжен съд Плевен и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а частната жалба следва да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: С молба до ВКС с вх. № 5726/2020 г., жалбоподателят е поискал да бъде допусната до разглеждане касационна жалба вх. № 7492/21.06.2018 г. против решение № 204 от 15.05.2018 г. по в.гр.д. 184/2018 г. по описа на ОС Плевен.След връщане на делото от ВКС, с разпореждане № 1083 от 03.08.2020 г. по гр.д. № 184/ 2018 г., ОС Плевен е постановил върху молбата, че производството по делото е приключило с влязло в сила решение.Посочената от молителя касационна жалба с вх. № 7492/21.06.2018 г., подадена чрез ОС Плевен до ВКС е върната с разпореждане № 68 от 15.01.2019 г., влязло в сила на 10.09.2019 г. съгласно определение № 372 по ч.гр.д. № 2146/2019 г., ВКС. С този акт е потвърдено разпореждане от 01.04.2019 г. по в.ч.г.д. № 77/2019 г., Апелативен съд Велико Търново за връщане на частна жалба против определение № 66 от 28.02.2019 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № 68 от 15.01.2019 г. на Окръжен съд Плевен. Касационна жалба с вх.№ 6795 от 17.07.2018 г. подадена директно във ВКС, впоследствие препратена по компетентност на Окръжен съд Плевен, насочена срещу същото въззивно решение е върната с влязло в сила на 15.10.2018 г. разпореждане № 949 от 06.08.2018 г. на ОС Плевен, потвърдено с определение № 354 от 15.10.2018 г. по ч. гр. д. № 429/2018 г. на Апелативен съд Велико Търново. За да остави без разглеждане подадената от Р. Д. частна жалба срещу разпореждането на ОС Плевен за връщане на молба вх. № 5726/ 2020, въззивният съд е приел, че ГПК предвижда обжалваемост единствено за разпорежданията, с които се връщат искови молби – чл. 129, ал. 3 ГПК, чл. 130 ГПК, въззивни жалби – 262, ал. 2 ГПК и касационни жалби – чл. 286, ал. 1 ГПК, но не и на разпореждания за връщане на молби с искане за извършване на процесуални действия по администриране на вече върната касационна жалба. Въззивният съд е приел, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателя поради депозиране на идентични жалби в ОС Плевен и ВКС, което е довело до неколкократно произнасяне от въззивния съд по едни и същи жалби, а поради неизпълнение от жалбоподателя на дадените указания не се е стигнало до касационно производство. Като е приел, че искането на жалбоподателя за размяна и изпращане на ВКС на касационната жалба представлява процесуално действие на страната, което е лишено от процесуално основание и за съда не възниква задължение да се произнесе, въззивният съд е приел, че правилно и законосъобразно първоинстанционния съд е върнал молбата, но неправилно е посочил, че разпореждането подлежи на обжалване, тъй като същото не подлежи на инстанционен контрол поради изчерпването му, поради което приема, че частната жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Срещу това определение е подадена частна жалба от Р. Д.. Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в рамките на законоустановения срок. Същата обаче е неоснователна. Правилни и в съответствие с процесуалния закон са изводите на състава на Апелативен съд Велико Търново, че подадената молба с искане за администриране на вече върната касационна жалба е процесуално недопустима и подлежи на връщане.Повторно администриране и разглеждане на върната жалба с влязъл в сила съдебен акт е недопустимо. С връщането на касационната жалба с влязло в сила разпореждане, съдът е десезиран от разглеждането на касационната жалба, а законът не предвижда повторно преразглеждане на въпроса относно законосъобразността на връщането, поради неизпълнение в срок на указанията за редовност. Предвид изложеното обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение