Определение № 96 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1063/2017 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.61692/28.11.16 на Н. Г. К. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК на влязло в сила решение №.1740/10.10.16 по г.д.№.1704/16 на Окръжен съд Пловдив, 9с. - с което е потвърдено решение №.1605/14.05.16 по г.д.№.20/16 на Пловдивски районен съд, трети граждански състав, за признаване за установено, че молителят дължи на ЕС на адрес [населено място], [улица], 10лв. разходи за поддържане на общи части за м.01-м.02.15г. Сочи се, че констатациите в решението – че възражението за прихващане на молителя и съпругата му не е конкретизирано по основание, размер и ответник - са неверни, твърдението прави решението с невярно съдържание, а действията на съдиите са престъпни. Ответната страна ЕС на сграда на [улица], [населено място], оспорва молбата. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, в законоустановен срок, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,