Решение № 13358 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2010 г.

Решение № 13358 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4886/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от "Вили" ЕООД - гр. Тутракан, област Силистренска, представлявано от управителя Вилдан Али Кючук, чрез пълномощника адв. Иван Антонов, против решение № 383/23.02.2010 г., постановено по адм. дело № 30/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 190900344/14.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Силистра. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е отхвърлил жалбата против РА като е приел, че не е доказан произхода на средствата за закупуване на материалните запаси. Съдът е допуснал нарушения при обсъждането на събраните доказателства във връзка с предоставянето на заемни средства; необосновано е възприел изводите на органите по приходите относно липсата на възможност на заемодателите да предоставят в заем посочените парични средства, тъй като са изследвани само доходите им от трудови правоотношения; неправилно съдът е изключил от доказателствата разписките за получаване на сумите само поради липсата на достоверна дата по смисъла на чл. 181 ГПК. По съображения в този смисъл касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания РА. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА след като при извършената ревизия е установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а жалбоподателят не е доказал при условията на пълно насрещно доказване реалното предаване на сумите по процесните договори за заем. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административен съд - гр. Варна е отхвърлена жалбата на "Вили" ЕООД против РА № 190900344/14.10.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Силистра, потвърден с решение с решение № 748/18.12.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна, с който по реда на чл. 122 ДОПК на дружеството са установени задължения за корпоративен данък за 2007 г. в размер на 20016,41 лв. и лихви в размер на 4397,03 лв. Съдът е осъдил дружеството да заплати на данъчната дирекция сумата 938,27 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този акт съдът е приел, че от извършената при ревизията проверка на счетоводните документи на дружеството е установено, че получените стоки се осчетоводяват всеки месец по сметка 304 - Стоки, по покупна цена, а се отписват еднократно към 31.12.2007 г.; сметка 501 - Каса, е била с дебитни салда в началото и в края на годината, съответно в размер на 17893,44 лв. и 90,95 лв. От движението на оборотите по сметка 501 е установено, че през годината е била с отрицателни салда, което означава недостиг на средства, а на 31.12.2007 г. по дебита на тази сметка, съответно по кредита на сметка 499 - Други кредитори, е осчетоводена сума в размер на 204873,72 лв., в резултат на което е получено дебитно салдо 90,95 лв. Относно произхода на тази сума управителят на ревизираното дружество е посочил, че е получена по договори за заем от лицата Хюсеин Ремзи Кючук и Динчер Ремзи Кючук, съответно - договор № 6/15.12.2007 г. за сумата 190000 лв. - с първия, и № 2/15.12.2007 г. за сумата 15000 лв. - с втория. При ревизията са извършени насрещни проверки на тези физически лица във връзка с възможността им да предоставят парични суми в посочените размери, като са събрани съответни доказателства, включително такива свързани с трети лица. В резултат на извършения анализ на тези доказателства е прието от органите по приходите, че лицата Хюсеин Кючук и Динчер Кючук не са имали възможност да предоставят в заем паричните средства, което от своя страна е обусловило извода, че сумата в размер на 204873,72 лв., осчетоводена по Дт сметка 501 /Кт сметка 499 не е доказано да е от предоставени заеми. Осчетоводяването на тази сума като разчет към трети лица е направено без основание, с цел да се коригира кредитното салдо по сметка 501. Предвид установените отрицателни месечни салда на сметка 501 пред годината, както и извършените увеличения на стоковите запаси в размер на 181936,28 лв. и на неинвентарния амбалаж в размер на 18227,77 лв., органите по приходите са приели, че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Определена е данъчна основа за облагане с корпоративен данък в размер на 204461,99 лв., равняваща се на сбора от декларираната от ревизираното лице печалба в размер на 4297,94 лв. и разходите за увеличение на материалните запаси в размер на 181936,28 лв. и за неинвентарен амбалаж - 18227,77 лв., за които не е доказан произхода на разходваните парични средства. В резултат на това е определен корпоративен данък за 2007 г. в размер на 20446,20 лв. Съдът е възприел фактическите констатации и правните изводи на органите по приходите. Посочил е, че наличието на основание за облагане по особения ред е доказано, тъй като е установено несъответствие между доказаните разполагаеми парични средства и средствата, които са разходвани за увеличение на материалните запаси и неинвентарния амбалаж. Наличието на кредитен остатък по сметка 501 означава дефицит на парични средства, което може да се дължи на укрити приходи или на външно кредитиране. Последното не е доказано, тъй като е установено, че лицата, посочени като заемодатели не са разполагали с необходимите средства за предоставянето им на ревизираното лице. Според съда, събраните в тази връзка доказателства недвусмислено обосновават този извод и неправилно жалбоподателят поддържа, че са изследвани само доходите на физическите лица. Не са представени доказателства за реалното предоставяне на сумите, а представените с възражението против ревизионния доклад разписки правилно не са приети от ревизиращите органи. Не са представени приходни касови ордери, което е основание за дебитиране на сметка 501, не е представена и касова книга, поради което не е извършен анализ на паричните потоци в дружеството и тяхното документиране. Съдът е направил извода, че с РА е определена данъчна основа и размер на дължимия корпоративен данък при спазване на изискванията по чл. 122, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, поради което е отхвърлил подадената жалба. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Правилен и обоснован от събраните по делото доказателства е изводът за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък за 2007 г. по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Този извод е обоснован предвид установените при ревизията записвания по сметки 304 - Стока, 501 - Каса, 499 - Други кредитори и т. н. Безспорно е по делото, че в началото на ревизирания период е имало дебитно салдо по сметка 501 в размер на 17893,44 лв., а в края на годината - в размер на 90,95 лв. През отделни месеци от годината сметката е имала отрицателни салда, което безспорно означава липса на парични средства. На 31.12.2007 г. е взета счетоводна операция Дт сметка 501 /Кт сметка 499 лв. в размер на 204873,72 лв., в резултат на което в края на годината е формирано положително салдо в посочения размер. От друга страна безспорно е установено увеличение на стоковите запаси в размер на 181936,28 лв. и неинвентарния амбалаж - 18227,77 лв. Обоснован е изводът на органите по приходите, възприет и от първоинстанционния съд, че не е установен произхода на паричните средства, които са разходвани за увеличението на заприходените материални запаси, респективно, че не е доказано наличието на основание за осъщественото счетоводно записване по дебита на сметка 501. Във връзка с произхода на паричните средства в размер на 204 873,72 лв., осчетоводени по Дт сметка 501 /Кт сметка 499, ревизираното лице поддържа, че представляват заемни средства, предоставени от лицата Хюсеин Резми Кючук и Динчер Ремзи Кючук, съответно в размер на 190 000 лв. от първия и 15 000 лв. от втория. От съвкупния анализ на събраните в тази връзка доказателства обосновано е направен извода, че не е доказано предоставянето на тези средства, предвид това че лицата, посочени като заемодатели не са разполагали с парични средства в посочените размери, за да ги предоставят на Вилдан Али Кючук, която е едноличен собственик на ревизираното дружество. Представените договори за заем - № 2 и № 6, и двата от 15.12.2007 г., не представляват доказателство, че паричните средства действително са предоставени. Подписаният договор установява единствено факта на постигнатото между страните съгласие относно съществените елементи на сделката, включващи правата и задълженията на страните, но не представлява доказателство за изпълнението на поетите задължения. По делото не са представени доказателства за действителното предоставяне на посочените парични средства, което е от съществено значение предвид реалния характер на договора за заем. Между страните не са съставени разписки за предаване на сумите. Договорът не се ползва с материална доказателствена сила, а освен това предаването на сумата по договора за заем подлежи на доказване от страната, която се позовава на този договор - в случая жалбоподател. Такова доказване не е проведено. Неправилно касаторът поддържа, че изводите на органите по приходите за липса на парични средства от страна на заемодателите са изградени единствено въз основа на проверка относно доходите им от трудови правоотношения. Тъкмо обратното - извършени са проверки относно всички посочени от лицата доходи, включително от продажба на имоти и от получени заеми и банкови кредити. В хода на ревизията е поддържано, че Хюсеин Кючук е разполагал с паричните средства, които е предоставил на Вилдан Кючук, в резултат от заем от Пламен Щърбанов Миронов. Поради това са изследвани доходите и паричните средства на последния и е установено, че не е разполагал с такива, за да ги предостави в заем на Хюсеин Кючук. Правилно е прието от съда, че разписките представени с възражението против ревизионния доклад нямат достоверна дата и не се ползват с доказателствена сила. Според съдържанието на тези разписки, датирани на 12.10.06 г., 20.09.07 г. и 11.12.08 г., Марийка Атанасова Томова е върнала на Пламен Щърбанов Миронов парични суми в размер общо на 390 000 лв. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е дал възможност на жалбоподателя да докаже достоверността на датата на представените разписки по реда на чл. 181, ал. 2 ДОПК. Съдът е допуснал всички поискани доказателства и е дал указания за представянето на такива. Същият няма задължение да събира доказателства вместо страните. Наред с това, изводът за липса на достоверна дата на разписките не е единственото основание поради което съдът е приел за недоказан произхода на средствата, съответно тяхното наличие. Както се посочи, този извод е направен след анализ на всички събрани доказателства при ревизията и в производството по обжалване на акта. В тази връзка следва да бъде отбелязан и фактът, че при ревизията е представен договор с Хюсеин Кючук с ЕГН на друго лице, а с възражението против РД е представен екземпляр от договора с правилен ЕГН, което води до извода, че договорът или е съставен или е поправен с оглед нуждите на процеса. Относно предоставянето на средствата от Динчер Кючук е поддържано, че последният е разполагал със средствата, тъй като ги е получил по банков заем. Установено е обаче, че сумата по разрешения овърдрафт в размер на 15000 лв. от банка "ЦКБ" АД, клон Силистра е изтеглена от лицето касово на 28.12.2007 г., а според договора средствата са предоставени на Вилдан Кючук на 15.12.2007 г. Това несъответствие правилно е преценено като опровергаващо защитната теза за предоставянето на средствата. Поддържаното становище в касационната жалба, че произхода на средствата би могъл да бъде от други източници, по принцип е правилно, но за целите на данъчното облагане получаването на паричните средства следва да бъде надлежно доказано. Хипотетичните твърдения, че средствата може да са получени от заемодателите от работа в чужбина или от друг доход в чужбина, който да не подлежи на облагане в България, да са били спестени от същите или да са им предоставени по дарение от техни възходящи или други роднини и т. н., по принцип биха могли да бъдат верни, но само с твърдения не може да бъде успешно проведено насрещно доказване в производство по обжалване на ревизионен акт, издаден при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. На двете физически лица, които са посочени от ревизираното лице като негови заемодатели са извършени проверки, при които последните са дали обяснения относно произхода на паричните средства. Именно във връзка с тези твърдения са извършени съответни проверки при други лица, служби и органи, за да се провери достоверността на дадените обяснения. В резултат на направените проверки е установено, че дадените обяснения относно наличието на паричните средства не са подкрепени с доказателства, което е довело до обоснования извод, че лицата не са разполагали с паричните средства. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,